4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№166
[населено място], 06.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3325 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. П. срещу решение № 16 от 29.01.2013г. по в.т.д. № 404/2011г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 92 от 26.04.2011г. по гр.д. №547/2010г. на Окръжен съд, [населено място] С първоинстанционното решение е призната за недействителна по отношение на ищеца „Стопанска и инвестиционна банка” /С./ АД, на основание чл.135 ал.1 от ЗЗД безвъзмездна сделка – договор за дарение на недвижим имот, представляващ 4/6 ид. части от апартамент в източната секция на трети жилищен етаж, състоящ се от хол, дневна, кухня, и сервизни помещения, със застроена площ от 90 кв.м., с идентификатор 83510.666.494.1.3 по кад. карта на [населено място], находящ се на [улица], ведно с таванско помещение №2 и избено помещение №3 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо поземлен имот с идентификатор 83510.666.494, целият с площ от 971 кв.м., сключен между ответниците Н. Г. П. и Н. П. Н., като договорът е обективиран в нот. акт №31, том ІІ, рег.№5025, нот. дело №215/2009г на нотариус К. М., с №222 на Нотариална камара, с район на действие Шуменски районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателката поддържа,че е била лишена от възможността да подаде отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с което е било нарушено правото й на защита. Твърди,че при сключването на договора за банков кредит от 17.09.2002г. са били представени документи с невярно съдържание относно наличието на трудово правоотношение на кредитополучателя и [фирма], което води до нищожност на договора за банков кредит, а оттам и на договора за поръчителство, тъй като поръчителство може да съществува само за действително задължение.
Ответникът [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че договорът за банков кредит между ищеца [фирма] и В. К. И., по който ответницата Н. Г. П. се е задължила солидарно като поръчител, е действителен. Приел е също,че между Н. Г. П. и банката съществува валидно правоотношение по договор за поръчителство, което не е опорочено от използването на документи с невярно съдържание, касаещи другите поръчители. Стигнал е до извода, че разпореждайки се с процесния недвижим имот на 27.03.2009г. чрез дарение в полза на свой низходящ, длъжницата съзнателно е намалила имуществото си, което съгласно чл.133 от ЗЗД е предназначено да служи за общо обезпечение на кредитора.
Жалбоподателката в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че е била лишена от правото да подаде отговор в законния едномесечн срок по чл.131 ал.1 от ГПК, вследствие на което е било нарушено правото й на защита в гражданския процес. Поддържа, че този въпрос е особено съществен и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК жалбоподателят следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай жалбоподателката само формално е изпълнила изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението, че тя е била лишена от правото да подаде отговор в едномесечния срок по чл.131 ал.1 от ГПК, съставлява оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, относимо към правилността на съдебния акт и би било основание за касирането му по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 от ГПК.
Следва да се отбележи,че изводът на въззивния съд за основателност на предявения иск по чл.135 от ЗЗД не е обусловен от това, че съдът не е взел предвид доводите и възраженията в депозирания от жалбоподателката отговор на исковата молба, както и представените с нея доказателства. Въззивната инстанция е изложила обстойно мотивите, поради които приема, че отговорът на исковата молба е подаден в срок, след което е обсъдила изтъкнатите в отговора възражения на ответницата за нищожност / недействителност/ на договора за банков кредит, по който последната е поръчител. Поради това дори да се приеме, че в изложението е формулиран процесуалноноправен въпрос, той не е обусловил изводите на съда за основателността на предявения иск и съответно този въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда сочената от жалбоподателката допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 29.01.2013г. по в.т.д. № 404/2011г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.