О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
София,06.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.05.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 840 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. К. Ц., като правоприемник на починалия в хода на делото б.ж. на [населено място] – К. Ц. К., чрез адв.П.К., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2390 от 20.11.2017 г., по в.т. д. 3451/2017 г., в частта, с която след отмяна на съдебния акт на Софийски градски съд № 8520 от 24.11.2016 г., допълнен със съдебен акт № 2389/10.04.2017 г., двата по гр. д. № 910/2015 г., за разликата над присъдената на касатора, като ищец, сума от 20 000 лв. до 35 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 18.10. 2014 г., е отхвърлена пряката искова претенция на увредения предявена срещу [фирма], а в останалата част до пълния размер на исковата сума от 70 000 лева е потвърдено отхвърлителното решение на първостепенния съд.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона – чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, свързани със задълженията на въззивния съд при преценката на ангажираните доказателства, доводите и възраженията на страните в процеса – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на Софийски апелативен съд, че присъденото на пострадалия обезщетение за обезвреда в размер на сумата от 20 000 лв., дори при отчетено 50 % съпричиняване на вредата, се явява справедлив паричен еквивалент на понесените болки и страдания от травматичните увреждания, причинени му, в резултат на процесния пътен инцидент, довели и до смъртта му в хода на процеса.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава едновременно на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на чл.280, ал.2 ГПК.
Поддържа, че в несъответствие със задължителната съдебна практика, изразена в конкретно цитирани съдебни актове по чл.290 ГПК на отделни състави на ВКС и в ППВС № 4/68 г., въззивната инстанция е дала разрешение на следните определени за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.1.”Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?”; 1.2.” Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия /не пострадалата/и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите, съобразявайки характера на вреждането и свързаните с това негативни последици и ограничения, както и настъпилата смърт на ищеца, като последица от цялостното общо увреждане от понесените травми?”;” Длъжен ли е съдът да извърши задълбочени изследвания на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието”справедливост”, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика- ППВС № 4/68г.?”; „Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката?”;”Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликта увреждания?”;
„Как следва да се отчете пълната липса на възстановяване – има ли значение обичайния период на възстановяване – отчетен като критерий от съда, при пълна липса на такова и настъпило цялостно тежко увреждане и влошаване на цялостното здравословно състояние, довело до настъпване на смърт в болки и общо увредено състояние?”;1.3.”Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент” на същите или е достатъчно да търси „някакво компенсиране”, както е направено в обжалваното решение?”; 1.4.” Отчитането на несъществени обстоятелства и игнорирането на съществени такива, предпоставя ли нарушаване на принципа на справедливост?”; „Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение?”; 1.5. ”За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС№ 4/68 г. длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност- с мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията?”;
2.1.”Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка”Гражданска отговорност”„ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимита с посочване от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на увредата?”; ”Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетения в много по- нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10-15 пъти по- нисък от процесния?”;”Достатъчно ли е формалното сечене, че се отчита лимита, без реално да се обсъди размера и значението му, като единствено се казва, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието?”;”Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави аналогични случаи при действащ по- нисък лимит- само формалното соченото”съобразяване с лимита”, достатъчно ли е за обективно приемане на такъв, без да е посочен действащия лимит?”; 2.2.”Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази вр. длъжен ли е да обоснове конкретната връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити?”; 2.3.”Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка”Гражданска отговорност”; 2.4. „В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите- в интерес на застрахователите, за да реализират по- големи печалби, или в интерес на пострадалите, за да се постигне все по- пълно компенсиране на вредите ? ” ; „Определянето на обезщетени,я, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и с общественото разбиране за справедливост към момента на настъпване на деликта с установения лимит и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост и очевидна неправилност ?”; 3.”Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД на вреди от ПТП и всяко нарушение на установените правила за движение ли е релевантно за вредоносния резултат или само това, което има причинна връзка с настъпилите последици?” и 4. „При липса на категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, приложимо ли е правилото на чл. 51, ал.2 ЗЗД?”
Ответникът по касационната жалба не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, вкл. влязлото в сила решение по 78а НК на КРС №129 от 15.04.2015 г., по а.н.д.№ 230 / 2015 г., което приравнено по правни последици на вляза в сила присъда е задължително за съда в определените от чл. 300 ГПК граници и заключенията на изслушаните съдебно медицински и автотехническа експертизи, е приел за обоснован и съобразен със закона извода на първостепенния съд за доказаност на елементите от фактическия състав на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, обуславящ ангажиране отговорността на ответника-застраховател за обезвреда неимуществените вреди на ищеца К., починал в хода на процеса и заместен от наследницата си по закон Д. К., настъпили в пряка причинна връзка с пътно – транспортното произшествие, предизвикано по вина на от застрахования водач на увреждащото моторно- превозно средство В. Й. Й. на 18.10.2014 г..
При съобразяване въведените във въззивното производство спорни въпроси, свързани с размера на дължимото обезщетение за обезвреда и с основателността на защитното възражение на ответника, за съпричиняване на вредата,решаващият състав на въззивната инстанция в границите, очертани с въззивната жалба граници, е изградил самостоятелния извод, че в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие пострадалият е претърпял сериозни телесни увреждания, с временна опасност за живота му, които налагат да бъде обезвреден, съобразно законовото правило на чл.52 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД. Констатирал е, че за лечение на травматичните увреждания пострадалото лице е било хоспитализирано за 7 дни, през който период е претърпял оперативна интервенция под локална анестезия за репозиция на фрактурите на коста на лявата подбедрица и имобилизация на десния крак за срок от 60 дни с гипсов крачол, рентгенографии на дясна подбедрица, череп и гръден кош и медикаментозно лечение в болнични условия с вливания, антибиотици, обезболяващи, витамини антикоагуланти, а след изписване от лечебното заведение, лечението му е продължило при домашни условия до смъртта му.
Позовавайки се на вида и характера на установените в процеса физически билки и страдания, на продължителността понасянето им от ищеца – б.ж. на [населено място] до датата на смъртта му четири месеца след непозволеното увреждане, вкл. проявения диментен синдром, настъпилата трудна контактност, обективната необходимост от непрекъсната чужда помощ за всички битови нужди, невъзможността за адекватен словесен контакт и движение, както и на действащите към момента на увреждането нива на застрахователно покритие, илюстрация на обществено- икономическата конюнктура в страната, въззивният съд е счел за справедливо обезщетение по см. на чл.52 ЗЗД сумата от 40 000 лв., която според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е в съгласие и с формираната съдебна практика.
С оглед констатациите в заключението на изслушаната авто-техническа експертиза за механизма на пътно транспортното произшествие, според които наличието на висока трева по двата банкета на пътното платно на мястото на инцидента в [населено място] е предполагало пешеходецът да се е движил по пътното платно на [улица], както и показанията на св. В.Й., които е преценил при условията на чл.172 ГПК, Софийски апелативен съд е изградил правен извод за основателност на въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредата от увредения. Като е отчел, че в случая противоправното поведение на пострадалия не е елемент от фактическия състав на престъпното деяние, установено от наказателния съд, въззивният съд е изложил съображения, че движейки се по пътното платно в средата на лентата за движение на автомобили и в посока на увреждащия л.а., а не възможно най – близо до лявата му граница, предвид невъзможността за ползване на тротоара, последният е нарушил изискването на чл.108, ал.2 ЗДвП, с което е допринесъл в 50% за настъпване на вредата. и този му принос е определен на 50%. Въз основа на така определения принос на увреденото лице дължимото му обезщетение за обезвреда на неимуществените му вреди е редуцирано на сумата 20 000 лева.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение позволяват да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване. Възприетото от въззивния съд разрешение по поставените от касатора правни въпроси, които обобщени от състава на касационната инстанция в съгласие със задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и на чл.52 ЗЗД, следва да бъде проверено за съответствие със задължителната практика по същите, изразена в ППВС № 4/68 г. и формираната по реда на чл.290 ГПК трайно непротиворечива съдебна практика, служебно известна на настоящия съдебен състав и частично цитирана в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
С разпореждане на Софийски градски съд от 26.01.2015 г. по гр. д. № 910/2015 г. ищеца е освободен от внасяне на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Разпореждането е правно важимо и за касационното производство, предвид липсата на данни за настъпила промяна в обстоятелствата /т. 12 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В допълнение следва да се посочи, че хода на гражданското производство е влязло в сила и постановеното от КРС решение по чл.78а НК срещу водача на увреждащото моторно превозно средство, поради което са налице и предпоставките на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК за освобождаване от държавна такса.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2390 от 20. 11.2017 г., по в.т.д.3451/2017 г., в частта му по касационна жалба вх.№ 1063/19.01.2018 г., подадена от Д. К. Ц., като правоприемник на починалия в хода на делото б.ж. на [населено място] Ц. К..
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседение с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: