3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
Гр.София, 08.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 601 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 269/15.10.13г., постановено по в.т.д.№ 401/13г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 268/20.03.13г. по т.д.№ 1925/12г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против В. Д. И. и П. В. И. за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 44526.84 евро, включваща главница по договор за кредит от 24.09.08г., редовни и санкционни лихви и такси, за които е издадена заповед за изпълнение № 1304/01.03.12г. по ч.гр.д.№ 2690/12г. от Варненския районен съд.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между [фирма] и [фирма] е сключен договор за кредит на 24.09.08г., обезпечен с договор за поръчителство от 27.01.10г., по който страни са ответниците. Тълкувайки уговорките в договора за кредит решаващият състав е счел, че банката се е позовала на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита на основание т.22, б.”б” от договора. Изложени са съображения, че предпоставката за настъпване на предсрочната изискуемост – просрочие повече от 30 дни се е осъществила на 25.04.11г., при последно плащане на 25.02.11г., поради което 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД е изтекъл към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.12г. и отговорността на поръчителите е отпаднала.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за тълкуване на договорите в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК и въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „Следва ли поръчителят да бъде уведомен за всички обвързващи кредитора и длъжника договорки и при неуведомяване явява ли се поръчителството недействително?”. Въведените въпроси са във връзка с твърдението на касатора, че е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с изпратена до длъжника покана, поради което предсрочната изискуемост е настъпила на 20.12.11г. и съответно 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД тече от този момент. Посочена е практика на ВКС относно необходимостта от волеизявление на банката за отнемане преимуществото на срока /решение № 92/16.06.09г. по т.д.№ 467/08г. на ВКС/, както и за възможността правомощието на кредитната институция да се упражни с подаването на заявление за издаване на изпълнителен лист /решение № 58/15.04.09г. по т.д.№ 584/08г. на ІІ т.о. и решение № 92/16.06.09г. по т.д.№ 467/08г. на ІІ т.о./.
Първият от поставените въпроси е свързан с тълкуване на клаузите на конкретния договор, поради което не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на този въпрос е обвързан от принципното разрешение на въпроса за действието на поръчителството. Въззивният съд не е приел, че поръчителството е недействително, поради което така както е въведен въпроса от касатора, същият не е обуславящ за крайните изводи на инстанцията по същество. Този въпрос е във връзка с доводите на касатора в касационната жалба относно предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, които са от значение и за отговорността на поръчителите. Позоваването на практиката на ВКС относно необходимостта от волеизявление на кредитора за изгубване на преимуществата на срока и за момента и формата за упражняването на правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем, се възприема от състава на ВКС като правен въпрос от значение за спора, разрешен в обжалваното решение. В този смисъл касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за отговорността на поръчителя при настъпване на предсрочна изискуемост на вземане на банка по договор за кредит, обезпечен с поръчителство.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1741.74 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 269/15.10.13г., постановено по в.т.д.№ 401/13г. от Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 1741.74 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.