3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
Гр.София, 10.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3053 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 158/26.04.2013г., постановено по гр.д.№ 269/13г. от Великотърновския окръжен съд, с което потвърдено решение от 20.11.2012г. по гр.д.№ 2418/12г. на Великотърновския районен съд за приемане за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата от 19228 лв., представляваща неизплатена сума по фактура № 134/11.02.08г. и лихва за забава в размер на 7923.97 лв., за които е издадена заповед за изпълнение № 1824/21.06.11г. по ч.гр.д.№ 2633/11г. на Вт.РС.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вземането на кредитора произтича от договор за доставка на живи животни по две фактури на обща стойност от 73728 лв., като част от цената е платена от купувача – настоящ касатор. Възражението на купувача, че не е доказано предаването на вещите, е счетено на неоснователно по съображения, че направените плащания са по посочените фактури, което обстоятелство е изрично вписано като основание за плащане, и по тези съображения ценено като признание за получаване на стоките.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд да приложи чл.266, ал.3 ГПК, при условие, че въпреки направеното искане за събиране на доказателства в първа инстанция, районният съд е отхвърлил необосновано искането и не е допуснал събирането им, като исканията са заявени своевременно и са наведени доводи както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба?”
На първо място въпросът не би могъл да се определи като такъв по точното прилагане на закона и на развитието на правото, доколкото в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК ВКС се е произнесъл по правомощията на въззивния съд във връзка със събирането на доказателства. Приетото разрешение е, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
На второ място касаторът поддържа, че в първоинстанционното производство не са допуснати доказателствени средства, поради обстоятелството, че събирането им е преклудирано, докато, според касатора, искането е заявено с отговора на исковата молба. Твърдението на касатора се опровергава от данните по делото, тъй като в отговора на исковата молба не са заявени доказателствени искания. В този смисъл, поставеният въпрос не е от значение за делото, предвид поставянето му в контекста на неточни твърдения относно извършените процесуални действия.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Право на разноски за производството има ответникът по касационната жалба, но не е представен списък по чл.80 ГПК, както и доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 158/26.04.2013г., постановено по гр.д.№ 269/13г. от Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: