3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№303
Гр.София, 15.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3301 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 14.12.2012г., постановено по гр.д.№ 12321/12г. от Софийския градски съд, с което потвърдено решение № ІІ-70-121/ 04.06.2012г. по гр.д.№ 24006/11г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да прехвърли /пренесе/ от своята мобилна мрежа в тази на [фирма] телефонен номер „[ЕГН]” с титуляр [фирма], [населено място].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 14.10.10г. [фирма] е подало заявление за пренос на мобилен номер от мрежата на „Виваком” към мрежата на „Г.”, а на 08.11.10г. – заявление за оттегляне на молбата за пренос. Ответникът не е изпълнил заявлението за оттегляне, тъй като същото било непълно – не е вписан номер на фирменото дело и телефон за връзка. На 16.11.10г. номерът е активиран в мрежата на „Г.”, поради което било невъзможно изпълнението на искането на ищеца по иска, поради предоставяне на номера на трето лице. Решаващият състав е изложил съображения, че заявлението за пренос на мобилен номер в друга мобилна мрежа е упълномощителна сделка и материализира договор за поръчка, а отказът за пренос представлява оттегляне на пълномощното и на поръчката. Заявлението за оттегляне е подадено своевременно съгласно Процедурата за преносимост на мобилни номера от 25.09.2005г. между трите български мобилни оператори, в т.нар. прозорец за преносимост, както и че ответникът по иска не оспорил действителността на изявлението при подаването му. Въззивният съд се е позовал на Наредба № 1/22.07.10г. относно индивидуализацията на заявлението за оттегляне, а именно, че абонатният номер е номер, идентифициращ крайна точка на дадена електронна съобщителна мрежа, както и че в Процедурата за преносимост за уредени правила за връщане на номера на даряващия доставчик при неправомерно му пренасяне в друга мобилна мрежа.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса дали липсата на реквизит на заявлението за оттегляне на заявлението за пренос влече недействителност на изявлението поради липса на форма и представлява ли преносимостта на мобилни номера упълномощителна сделка, материализираща договор за поръчка. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На първия поставен въпрос въззивният съд е отговорил в решението на база на нормативната уредба и уговорената процедура за пренос на мобилни номера. По делото е било безспорно, че в т.нар. прозорец за преносимост е подадено заявление за оттегляне на заявлението за пренос, с което е индивидуализирано искането, включително кое заявление се оттегля, абонатният номер, посочен е и номер за връзка на лицето, подало заявлението. Въпросът за липсата на реквизит на заявлението е поставен теоретично, доколкото съдържанието на заявлението за оттегляне на преноса подлежи на преценка във всеки конкретен случай. Заявлението се депозира на бланка и нередовностите при попълването му подлежат на поправяне, ако от същото не би могъл да се направи извод досежно искането. Въпросът за характера на сделката за пренос има изцяло докринерно значение, като касаторът не дава квалификация на сделката, различна от възприетата от съдилищата по същество, която да налага приложението на правни норми, имащо за последица изводи за неоснователност на претенцията.
Не е налице поддържаното основание за недопустимост на въззивното решение, поради неучастието на надлежна страна в производството – [фирма]. Изпълнението на съдебното решение – реалното „връщане” на мобилния номер в мрежата на даряващия доставчик, от една страна е извън предмета на спора, а от друга – същото е разписано в цитираната от въззивния съд процедура на пренос на мобилни номера.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.12.2012г., постановено по гр.д.№ 12321/12г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.