О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№340
гр. София,31.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2998 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр.86/2017 г.
Образувано е по касационна жалба на П. Н К. срещу решение №153 от 07.08.2017 г. по в.гр.д.№54/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №153 от 17.11.2016 г. по гр.д.№59/2016 г. по описа на ОС Кърджали, с което е отхвърлен предявеният от П. Н К. срещу [фирма] иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 100 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 31.03.2015 г., предмет на заповед аз изпъленине на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№127/2016 г. на РС, К., ведно със законната лихва то 02.02.2016 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в цитирани в изложението решения: За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК.
Ответникът по касация – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли иска по чл.422 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че по делото не се спори, че със запис на заповед, издаден на 31.03.2015 г., ответното дружество, представлявано от единия от двамата си управители – Д. П., се е задължило да заплати на ищеца П. Н К., сумата от 100 000 лв. на падежа 30.11.2015 г. С оглед събраните по делото доказателства първата инстанция е достигнала до извод, че издаденият от управителя Д. П. в полза на нейния зет запис на заповед, без знанието и съгласието на другия съдружник и управител е недействителен на основание чл.40, вр. чл.44 от ЗЗД, поради обстоятелството, че законният представител на ответника и ищецът са се споразумели във вреда на представляваното дружество.
Сезиран с въззивна жалба от ищеца, в която не са наведени доводи за неправилно установена фактическа обстановка по делото от гледна точка на начина на представляване на дружеството ответник /съобразно дружествения му договор и вписванията в Търговския регистър/, въззивният съд анализирайки дружествения договор на ответното дружество е достигнал до извод, че то се представлява само заедно от управителите, поради което е налице хипотезата на чл.462 от ТЗ, респективно, че ответникът не е задължено лице по записа на заповед.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по посочения по-горе въпрос, който е решен в противоречие с разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №153 от 07.08.2017 г. по в.гр.д.№54/2017 г. на АС Пловдив.
УКАЗВА на П. Н К. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 000 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.