О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 818
гр. София, 31.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №693 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А. М., срещу решение № 269 от 25.10.2013г. по гр.д. № 332/2013г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 18.04.2013г. по гр.д.№1197/2012г. на Русенски окръжен съд. С първоинстанционното решение ЗД [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на М. С. К. на основание чл.226 ал.1 от КЗ сумата от 22 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди, дължимо за застрахователно събитие от 14.04.2011г. по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като искът е отхвърлен за разликата над 22 500 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева. Със същото решение ЗД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Р. К. К. на основание чл.226 ал.1 от КЗ сумата от 37 500 лева, обезщетение за неимуществени вреди, дължимо за застрахователно събитие от 14.04.2011г. по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като искът е отхвърлен за разликата над 37 500 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева. Решението е постановено при участието на С. А. М. като трето лице – помагач на страната на ответника. К. жалбоподател счита, че следва да бъде намален размерът на присъдените обезщетения, тъй като те не са съобразени с претърпените от ищците неимуществени вреди. Счита, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, а също така и че съдът е допуснал процесуални нарушения при събирането и анализа на представените по делото доказателства, които са попречили за разкриване на обективната истина.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. К. жалбоподател в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК сочи, че обжалваното решение е постановено в противоречие с ППВС №4/1968г., както и в противоречие със следните решения на ВКС на РБ, постановени по реда на чл.290 от ГПК: решение №337/22.06.2010г. по гр.д.№1381/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1273/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №532/24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №149/02.05.2011г. по гр.д.№574/2010г. на ВКС, ГК и други.
Ответникът ЗД [фирма], [населено място], не изразява становище по жалбата.
Ответниците М. С. К. и Р. К. К. оспорват жалбата, като твърдят, че в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 от ГПК, не се посочва по кой съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата М. С. К. неимуществени вреди вследствие на смъртта на нейния съпруг К. С. К. при осъщественото на 14.04.2011г. ПТП, възлиза на 22 500 лева, а справедливото обезщетение за претърпените от ищеца Р. К. К. неимуществени вреди вследствие на смъртта на неговия баща възлиза на 37 500 лева. При определяне на размера на обезщетението решаващият състав е съобразил като относими страданията, претърпени от ищците от загубата на техния близък, неговата възраст, съществувалите между ищците и починалия отношения, както и съпричиняването на резултата от починалия К. С. К..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно ТР №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Дори да се приеме, че тъй като цитираната в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК практика касае определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и тълкуването на понятието „справедливост“ по чл.52 от ЗЗД, то касаторът поставя този въпрос като обуславящ изхода на спора, в случая не са налице основанията по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика – ПП№4/1968г., в съответствие с която е постановен атакуваният съдебен акт. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, а като критерии за размера му са възприети видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. В случаите на причинена смърт от значение са възрастта на увредения, както и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществените вреди. Прилагането на критериите за размера на обезщетението във всеки отделен случай се извършва от съда с оглед на събраните по делото доказателства, поради което няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, който би могъл да бъде решен в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС или да бъде решаван противоречиво от съдилищата. Постановените решения от състави на ВКС за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера на обезщетение не подлежи на уеднаквяване.
В случая въззивният съд, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства, значими за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта. Но дори и да бе основателно твърдението на в касационната жалба, че съдът не е съобразил размера на присъденото обезщетение с действително претърпените от ищците страдания вследствие причинената смърт на техния съпруг и баща, това би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. То не може да бъде разглеждано в производството по чл.288 от ГПК, тъй като не се явява основание по чл.280 ал.1 т.1- т.3 от ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответниците по касационната жалба М. С. К. и Р. К. К. не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство въпреки направеното от тях искане, тъй като не са представени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 269 от 25.10.2013г. по гр.д. № 332/2013г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.