3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
Гр.София, 16.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3288 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. А., чрез своя баща и законен представител Г. П. А., [населено място] срещу решение № 1035/27.05.14г., постановено по гр.д.№3846/13г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 29.11.12г. по гр.д.№ 11494/11г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение по чл.226, ал.1 ЗЗД за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на неговата майка, за разликата над сумата от 120000 лв. до 150000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 23.11.07г. при ПТП е починала Л. Й. П. – майка на касатора, като вина за настъпване на произшествието има И. Ж., застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е приложил критерия по чл.52 ЗЗД и е отчел съществувалите отношения между майката и сина, лишаването на детето от майчина обич, грижи и закрила в ранна възраст, емоционалната и материална подкрепа, оказвана от майката. Изложени са съображения и относно икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на вредоносния резултат и за полаганите грижи от бащата при създадени условия за физическото и емоционално развитие на детето.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя няколко въпроса относими към приложения критерий за справедливост от чл.52 ЗЗД от въззивния съд.
Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1035/27.05.14г., постановено по гр.д.№3846/13г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Г. А., чрез своя баща и законен представител Г. П. А., [населено място],[жк], вх.В, ет.6, ап.13 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 500 лв. /Петстотин лв./ – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.