3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
Гр.София, 15.10.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесети осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 13 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 17.07.14г., постановено по т.д.№ 286/14г. от Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 199/20.03.14г. по гр.д.№ 1904/13г. на Шуменския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против П. Д. А., [населено място] иск с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата от 13000 лв., представляваща солидарно дължим от него, но незаплатен остатък от лизингова вноска за месец ноември 2008г. съгласно авалиран запис на заповед от 18.03.08г. с падеж 28.11.08г., издаден въз основа на сключения с [фирма] лизингов договор от 17.03.08г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът П. Д. А., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът по иска и по касационната жалба е авалирал издаден на 18.03.08г. от [фирма] запис на заповед за обезпечаване на изпълнението на издателя за заплащане на последната лизингова вноска за месец ноември 2008г. по договор за лизинг, сключен между издателя и поемателя – ищец по иска и касатор в настоящото производство. С нотариална покана, считано от 31.10.08г. лизингодателят е развалил договора за лизинг поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски. Решаващият състав е изложил съображения, че с развалянето на договора за лизинг последната лизингова вноска (за месец ноември 2008г.) не се дължи. При продължаване на ползването на вещта от лизингополучателя отношенията следва да се уредят по правилата на чл.236, ал.2 ЗЗД във вр с чл.347, ал.2 ТЗ, но издаденият запис на заповед обезпечава изпълнението само на задължението за заплащане на лизинговите вноски, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав на ВКС, І търговско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставените от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са от значение за формиране на решаващите изводи на въззивния съд. Първият въпрос „Отразява ли се развалянето на договора върху дължимостта на предвидените в него за неизправната страна неустоечни клаузи, респ. могат ли същите да бъдат активирани дори и след развалянето на договора като въз основа на тях бъде ангажирана неустоечната отговорност на длъжника или тези клаузи загубват своето действие от момента на разваляне на договора?”, е разрешен в практиката на ВКС, включително и с ТР № 7/13г. от 13.11.14г. по тълк.д.№ 7/13г. на ОСГТК на ВКС. Този въпрос би имал значение при претенция за заплащане на неустойка, но в случая в исковата молба ищецът е твърдял, че издаденият запис на заповед обезпечава изпълнението на задължението за заплащане на лизинговите вноски. Във въззивната жалба поемателят е въвел твърдение, че в договора за лизинг има уговорка на неустойка по чл.26, ал.2 от договора, дължима при развалянето му, но обезпечителната функция на издадения запис на заповед за изпълнение на тези задължения е счетена за недоказана. Вторият поставен въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК „Допустимо ли е от материалноправна гледна точка неустойката между страните по един лизингов договор да бъде уговорена като сумата на неиздължения размер на оставащата неразплатена част от договорно уточнените лизингови вноски при изрично предвидена в договора хипотеза на неправомерно ползване от страна на лизингополучателя на лизинговото имущество и след момента на разваляне на договора и допустимо ли е кумулирането на този вид наказателна неустойка с други, специално разписани в договора и абсолютно определени по размер санкции на различни проявни форми на ответниковото неизпълнение?” е относим изцяло към клаузите за неустойка, уговорени в лизинговия договор, но не и към аргументацията на въззивния съд за отхвърляне на иска. Окръжният съд не е коментирал евентуална недопустимост на уговорката за неустойка в посочения смисъл, както и възможността или невъзможността за кумулирането й с други обезщетения. Посочените въпроси не са от значение за отговорността на авалиста по записа на заповед с оглед приетата обезпечителна функция на менителничния ефект, ограничена до изпълнение на задължението за заплащане на лизинговите вноски.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Право на разноски за касационното производство има ответникът, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.07.14г., постановено по т.д.№ 286/14г. от Шуменския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.