4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
Гр.София, 06.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2815 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 274/12.05.14г., постановено по т.д.№ 1292/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 368/30.07.13г., постановено по т.д.№ 20/12г. на Пловдивския окръжен съд и на основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е обявена нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], [населено място] на сключения на 28.06.10г. договор между [фирма] и [фирма] за продажба на вземания в общ размер от 194460 лв. главница, представляваща сбор от неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на бетон от 15.01.09г., сключен между несъстоятелния длъжник и Сдружение „П. колоездачно дружество Ц. С.”, [населено място], която е предмет на 33 броя фактури, издадени в периода от 19.06.09г. до 18.09.09г. за обективиране на извършените доставки на бетон от цедента, ведно с всички съществуващи или бъдещи акцесорни вземания – законна лихва, разноски, неустойки и други, произтичащи от договора за продажба на бетон и данъчни фактури при продажна цена на прехвърлените вземания в размер на 100 лв. с ДДС, платима при поискване.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците „Б.-70” /н./ Е., [населено място] и синдикът Г. Н. Г., [населено място] не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че длъжникът в производство по несъстоятелност [фирма] е прехвърлил на 28.06.10г. на [фирма] с договор за цесия вземането си в размер на 194460 лв. към Сдружение „П. колоездачно дружество Ц. С.” срещу продажна цена в размер на 100 лв.С решение от 15.04.11г. по т.д.№ 33/11г. на Пловдивския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на длъжника, като е обявена начална дата на неплатежоспособността – 21.04.10г. Решаващият състав е изложил съображения, че са налице предпоставките по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ за обявяване на нищожността на извършената възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, тъй като даденото по договора за цесия значително надхвърля по стойност полученото. Въззивният съд е обсъдил сключения на 30.06.10г. анекс към договора за цесия, според който страните са се споразумели, че са допуснали грешка и дължимата цена срещу прехвърленото вземане не е 100 лв., както е посочено, а е 194460 лв., която е заплатена от цесионера. Оспорването на датата на анекса е счетено за доказано, тъй като анексът няма достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК преди представянето му по делото – на 06.04.12г., както и че трети лица са всички, чиито права могат да се засегнат от анекса и от сключения предварителен договор за прехвърляне на същото вземане от 19.02.10г., и това са кредиторите на несъстоятелността, поради което синдикът е предявил иска в защита на техните права и следователно е могъл да оспорва датата на съставяне на документите. Към достоверната датата на съставяне на документите – 06.04.12г. органите на управление на [фирма] са били лишени от представителна власт /решение от 07.03.12г., обявено в Търговския регистър на 13.03.12г./, поради което същите са сключени при липса на съгласие по чл.26, ал.1 ЗЗД и са нищожни. На това основание въззивният съд е приел, че с анекса от 30.06.10г. не е изменена продажната цена вземането по договора от 28.06.10г., поради което е уважил иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на първата група въпроси за това кое лице е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК, както и дали синдикът и кредиторите на несъстоятелността притежават това качество и съответно разполагат ли с правен интерес да оспорват анекса от 30.06.10г., не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Както е прието в представените към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения, включително поставените по реда на чл.290 ГПК – решение № 284/17.01.14г. по гр.д.№ 2415/13г. на І гр.о. и решение № 193/04.06.10г. по гр.д.№ 176/10г. на ІІ гр.о., „трети лица” по смисъла на чл.181 ГПК са тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. В случая правата по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ са на кредиторите на несъстоятелността, за защитата на чиито интереси синдикът е предявил иска и тези лица не са участвали в съставянето на документа. В този смисъл обжалваното въззивно решение съответства на практиката на ВКС по поставените въпроси.
Втората група въпроси за приложимостта на чл.26 ЗЗД спрямо сделки, които попадат в хипотезите по чл.646-647 ТЗ, не е от значение за спора. В решение № 185/09.03.10г. по т.д.№ 672/08г. на ІІ т.о. е прието за недопустимо предявяването от синдика на инцидентни установителни искове по чл.26 ЗЗД в производството по искове по чл.647 ТЗ, но в случая въззивният не е разгледал такъв инцидентен установителен иск, а се е произнесъл само относно оспорената дата на частен документ, за който се твърди, че внася изменение в атакуваната с иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ сделка.
Процесуалните въпроси за момента, до който може да се оспорва представен по делото документ и за правомощията на въззивния съд да дава указания в какво се състои направеното оспорване, както и за доклада на делото по чл.146 ГПК са разрешени със задължителна за съдилищата практика на ВКС в ТР № 1/13г. от 09.12.13г.на ОСГТК на ВКС – т.2 и т.4. Въззивният съд е констатирал в съдебно заседание на 13.12.13г., че с жалбата са направени доводи за процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с откриване на производство по оспорване на документи и след направени уточнения в съдебно заседание на 24.01.14г. е докладвал жалбата и отговора. Процесуалните действия на въззивния съд съответстват на ТР №1/13г. на ОСГТК на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 274/12.05.14г., постановено по т.д.№ 1292/13г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: