3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
[населено място], 29.05.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1507 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Х. А., срещу определение №30 от 04.02.2014г. по т. д. №247/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №258 от 16.10.2013г. по гр.д. №448/2013г. на Пернишки окръжен съд.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Излага съображения, че неправилно е приложен критерият на разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК. Поддържа, че цената на установителния иск се определя от общата сума, за която е издадена заповедта за изпълнение – главница, надбавка, законна лихва.
Ответникът по частната жалба [фирма], счита жалбата за неоснователна, като поддържа, че решение №258 от 16.10.2013г. по гр.д. №448/2013г. на Пернишки окръжен съд не подлежи на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от А. Х. А. касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че обективно съединените искове по чл.422 ал.1 от ГПК с цена под 10 000 лева, попадат в приложното поле на чл.280 ал.2 от ГПК, установяващ недопустимост на касационния контрол на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280 ал.2 от ГПК.
Предмет на делото са права, които произтичат от неизпълнение на търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 във връзка с чл.1 ал.1 т.7 от ТЗ, поради което по арг. на чл.365 ал.1 т.1 от ГПК, делото е търговско. Атакуваното въззивно решение на Пернишки окръжен съд е постановено по търговско дело с предмет обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание по 422 от ГПК на [фирма] срещу А. Х. А., имащ качеството на кредитополучател по договор за потребителски кредит. Всеки от предявените искове – за главница, за надбавка по чл.3 от договора и за мораторна лихва, е с цена под законоустановения минимум от 10 000 лева.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че цената на установителния иск по чл.422 от ГПК се определя от общата сума, включително и законната лихва, за която е издадена заповедта за изпълнение. Съгласно чл. 412 т. 6 от ГПК заповедта за изпълнение съдържа: „задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да заплати“. В този смисъл, „задължението“ на длъжника по заповедта за изпълнение, включва всички заявени и уважени вземания на кредитора, включително обезщетението за забава, начислени до датата на подаване на заявлението. Всяко от тези вземания обаче има характера на отделен иск в производството по чл.422 от ГПК, като съдът дължи произнасяне за съществуването на всяко от вземанията на заявеното от ищеца основание и съответно може да достигне до различни изводи относно съществуването на отделните вземания, независимо, че за тях е била издадена една заповед за изпълнение.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от обективно съединените искове под 10 000 лева, поради което правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №30 от 04.02.2014г. по т. д. №247/2014г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.