5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 23.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.04.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 675/2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 310 от 10.11.2017 г., по в.т.д.№ 406/2017 г., с което е отменено решението на Пловдивския окръжен съд № 275 от 10.05.2017 г., по т.д.№ 729/2016 г. и при условията на чл.271, ал.1 ГПК са отхвърлени предявените от настоящия касатор, като ищец, срещу „АЙ ТИ ДИ С.”Е., гр. Пловдив обективно кумулативно съединени искове – по чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД за сумата 36 000 лева и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 344.68 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост, допуснати нарушения на съществените съдопроизводствени правили и на материалния закон- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на настъпила с изтичане на срока по чл.131, ал.1 ГПК преклузия, разпоредена с чл.133 ГПК касаторът основно възразява срещу процесуалната законосъобразност на изградения от въззивната инстанция правен извод за кредиторова забава по см. на чл.95 ЗЗД, във вр. със защитните възражения на ответника, считайки ги за процесуално недопустими. Несъгласие е изразено и с обосноваността на приетото отсъствие на виновно длъжниково неизпълнение, изключващо успешното упражняване на правото на едностранно разваляне на процесния договор от страна на кредитора.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдение за очевидна неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт, поради несъобразяване на изведените фактически и правни изводи с доказателствения материал по делото и с предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, относими към определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право, свързани с приложението на чл.133 ГПК и на чл.266, ал. 3 ГПК, а именно: 1.”Допустимо ли е основателността на исковата претенция да се обсъжда в контекста на възражения, които не са заявени от ответника в рамките на преклузивния срок по чл.133, ал.1 ГПК ?”; 2.”В кой момент се преклудира правото ответника да представи писмени доказателства- с изтичане срока за отговор на исковата молба, респ. срока за допълнителен отговор или след доклада на делото при разглеждането му в първата инстанция?” и 3.” Допустимо ли е съдът да мотивира решението си въз основа на възражения, въведени едва във въззивната инстанция, без да са налице предпоставките на чл.26, ал.3 ГПК?”
Като израз на поддържаното селективно основание по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК по отношение на първия от поставените въпроси са цитирани: ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на отделни състави на ВКС: № 56 от 28.06.2016 г., по т.д.№ 3591/2014 г. на І т.о.; № 40 / 13.05.2011 г., по т.д.№384/2010 г. и № 173 от 17.01.2012 г., по т.д.№ 965/2010 г. на І т.о.. По въпроси № 2 и № 3 несъответствието с практиката на ВКС е илюстрирано с възприетото различно разрешение в решения на ВКС: № 182 от 08.11. 2013 г., по гр.д.№ 1959/2013 г. на ВКС; № 60 от 17.03.2014 г., по гр.д. № 4474/2014 г. на ВКС, № 371 /05.03.2014 г., по гр.д.№ 1906/2013 г. на ВКС, № 163 от 17.01.12 г., по т.д.№ 965/2010 г. на І т.о. и № 104 от 29. 09.2015 г., по т.д. № 3894/2013 г. на І т.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни писмени съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявения кондикционен иск по чл.55, ал.1, изр.3 ЗЗД и обусловеният от него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че възложителят не е бил изправна страна по сключения между страните неформален договор за изработка, тъй като не е оказал необходимото съдействие на длъжника – изпълнител по см. на чл.95 ЗЗД, поради което не е могъл успешно да развали съществуващата договорна връзка, чрез отправеното едностранно волеизявление до ответника. Поради това и последният не дължи връщане на авансово престираното възнаграждение, като дадено на отпаднало основание. Позовавйки се на приложените по делото неоспорени писмени доказателства, вкл. електронната кореспонденция между съконтрахентите, Пловдивският апелативен съд е счел за основателно въведеното след срока по чл.131, ал.1 ГПК защитно възражение на ответника, че забавата за започване монтажа на възложената метална конструкция е поради промяна в първоначалния договорен проект и необходимост от изготвяне на нов вид поцинковано покритие на съответните метални профили, изискваща определено технологично време, обстоятелства изключващи да е налице твърдяното виновно длъжниково поведение. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изградения правен извод за отсъствие на виновна длъжникова забава, ангажираща отговорността му за неизпълнение решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е посочил и липсата на съгласие между страните за конкретно времево начало на монтажа на процесната конструкция. Съображенията са, че точно определена дата не се съдържа нито в ценовата оферта на изпълнителя до дружеството възложител, нито е доказано такава да е изрично договорена между съконтрахентите, а посочената в съдържанието на приложения по делото проекто – протокол, обективиращ водените преговори между [фирма] и „ЖП ГАРА ПЛОВДИВ” О., не обвързва „АЙ ТИ ДИ С.” Е., без изричното и приемане от дружеството и затова му е непротивопоставима. Следователно предприетото от ответника изпълнение на 27.10.2015 г., според съжденията на въззивния съд, се явява в рамките на общо уговорения срок – „октомври 2015 г.” и изключва длъжникова забава. Въз основа на извършен анализ на събраните по делото доказателства въззивната инстанция е счела, обаче, за доказана твърдяната от ответника кредиторова забава, обоснована с несвоевременно решаване на възникнал при монтажа технически проблем, породен от несъответствие на поставената от възложителя бетонна основа с изработените по негов чертеж планки, наложил, според показанията на разпитаните свидетели, както спиране на работата и демонтиране на поставените от изпълнителя колони, така и ново техническо разрешение на възложителя. Непредприемането на последното, след предупреждението на изпълнителя по чл. 260, ал.1 ЗЗД, според Пловдивския апелативен съд, изключва да е налице виновно неизпълнение на ответното дружеството, което да е обусловило твърдяното в исковата молба успешно разваляне на договорната връзка между страните с едностранното волеизявление на възложителя.
Съобразени мотивите в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, първият от поставените процесуалноправни въпроси, като формирал решаващите правни изводи на въззивния съд, е обуславящ за изхода на делото и обосновава общата главна предпоставка за достъп до касация. Основателно по отношение на същия е и поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на същия налага извършване на проверка за съответствието му с възприетото за приложението на чл.133 ГПК в задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в цитираната от касатора практика на касационната инстанция, формирана по реда на чл.290 ГПК – решение № 104/ 29. 09. 2015 г., по т.д.№ 3894/2013 г. на І т.о.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 310 от10.11.2017 г., постановено по в.т.д.№ 406/2017 г., по описа на с.с.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок, считано от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за касационното производство в размер на сумата 768.89 лв. / седемстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на указаната държавна такса в определения от съда срок делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: