3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
[населено място], 31.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №163 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 31.07.2014г. по в.т.д. №16326/2013г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ б състав, с което е изменено постановеното по делото решение от 17.03.2014г. в частта за разноските. Жалбоподателят обжалва определението в частта му, с която е осъден да заплати на Д. И. Д. и Х. С. Д., разноски за въззивното производство в размер на 2597 лева.
Частният жалбоподател излага доводи,че липсват яснота и мотиви за присъждането на разноските в посочения размер. Наред с това счита, че съдът неправилно е счел направеното от него възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно, като не е съобразил, че въззивното поризводство не се характеризира със сложност, подобна на първоинстанционното.
Ответниците по частната жалба Д. И. Д. и Х. С. Д. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение №1794/17.03.2014г. по в.т.д. №16326/2013г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ б състав, е потвърдено решение от 06.08.2013г., по гр.д. №51157/2012г. на Софийски районен съд, 48 състав. На страните не са присъдени разноски за въззивното производство.
Въззивните жалбоподатели Д. И. Д. и Х. С. Д., са сезирали Софийски градски съд с молба по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното от него решение в частта за разноските, чрез присъждане на разноски съобразно изхода на въззивното производство и чрез присъждане на пълния дължим размер на разноските за първоинстанционното производство. С определението по чл.248 от ГПК въззивният съд е уважил частично молбата им, като е присъдил 2597 лева разноски във въззивното производство, а ги е осъдил да заплатят на [фирма] разноски в размер на 93,52 лева, но не е изменил присъдените от първоинстанционния съд разноски. В мотивите на определението е посочил, че намира за правилно определен размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, а съгласно алинея трета на същата разпоредба ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая искане за присъждане на разноски е направено своевременно от въззивните жалбоподатели Д. И. Д. и Х. С. Д. преди приключване на устните състезания, като на 11.03.2014г. са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК, към който е представен и договор за правна защита и съдействие с посочен размер на договореното възнаграждение за процесуалното представителство във въззивната инстанция от 3250 лева. В договора за правна защита и съдействие е вписано, че е заплатен договореният хонорар от 3250 лева в брой, което съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно за доказване плащането на възнаграждението, като в тази част договорът има характер на разписка.
В случая въззивният съд е намерил както въззивната жалба на ищците Д. И. Д. и Х. С. Д., така и въззивната жалба на [фирма] за неоснователни, поради което на страните следва да бъдат присъдени разноски съразмерно уважената част от исковете за ищците, и на отхвърлената част за ответника. Поради това съдът с обжалваното определение правилно е определил размера на дължимите на ищците – въззивни жалбоподатели разноски.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател [фирма] по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от Д. И. Д. и Х. С. Д. адвокатско възнаграждение, макар и направено своевременно до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Предвид фактическата и правна сложност на спора, както и размера на предявените искове, правилно въззивният съд е приел, че не са налице основания за намаляване на размера на разноските.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.07.2014г. по в.т.д. №16326/2013г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ б състав, с което е изменено постановеното по делото решение от 17.03.2014г. в частта за разноските, в обжалваната му част, с която Ю. Б.” АД е осъдено да заплати на Д. И. Д. и Х. С. Д., разноски за въззивното производство в размер на 2597 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.