О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 319
гр. София,17.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2624 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №257 от 28.07.2016 г. по в.т.д.№730/2015 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната му част, след частична отмяна на решение №96 от 16.07.2015 г. по т.д.№119/2013 г. на ОС Пазарджик, [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 833 850.40 лв., ведно със законната лихва от 17.07.2013 г. до окончателното изплащане, след извършено съдебно прихващане между вземането на ищеца в размер на 1 511 610.40 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени СМР по договор № 432/28.09.2007 г. и неустойка за забавено изпълнение по чл. 7.2 от същия договор в размер на 677 760 лв. до размера на по-малкото от двете вземания, както и да заплати разноски в размер на сумата 452.88 лв.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, спрямо който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК: Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл.269 от ГПК, в рамките на оплакванията наведени от страната да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че от заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно, се установява, че платената цена /възнаграждението/ по сключения между страните по реда на ЗОП договор /по силата на който ищцовото дружество се задължило да изготви работен проект на трасе от 12 км. и да изпълни СМР на 6 километра от трасето на „Реконструкция главен водопровод, захранващ ПСПВ”, срещу задължение на ответната община да заплати възнаграждение в размер на 3 471 600 лв./, възлиза общо на сумата 2 283 259.98 лв. Посочил е, че по делото не е спорно, че исковата сума не е платена, като е достигнал до извод, че направеното от ответника възражението за прихващане е основателно за сумата от 677 760 лв., с оглед което и предвид неоснователността на доводите на ответника за нищожност на договора, за недопустимост на иска и за изтекла погасителна давност, дължимата от ответната община сума на ищеца възлиза на 833 850.40 лв., в какъвто размер искът подлежи на уважаване.
Настоящият състав намира, с оглед изложените от въззивния съд мотиви, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения в изложението процесуалноправен въпрос. Необсъждането от въззивния съд на наведените от ответника в отговора на въззивната жалба доводи и възражения: за липса на основание за плащане на неизпълнена работа, за липса на предвидените в чл.43 от ЗОП /отм./ хипотези, при които е възможно увеличение на уговорената в договора цена и за наличие на договор за продажба на търговско предприятие от 20.03.2009 г., с който ищецът е прехвърлил търговското си предприятие на [фирма], е обусловило отхвърлянето на предявения иск, поради което поставеният въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като по този начин въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №257 от 28.07.2016 г. по в.т.д.№730/2015 г. на АС Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение №96 от 16.07.2015 г. по т.д.№119/2013 г. на ОС Пазарджик, [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 833 850.40 лв., ведно със законната лихва от 17.07.2013 г. до окончателното изплащане, след извършено съдебно прихващане между вземането на ищеца в размер на 1 511 610.40 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени СМР по договор № 432/28.09.2007 г. и неустойка за забавено изпълнение по чл. 7.2 от същия договор в размер на 677 760 лв. до размера на по-малкото от двете вземания, както и да заплати разноски в размер на сумата 452.88 лв.
УКАЗВА на [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 16 677 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.