7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
гр. София, 30.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №4468 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №346 от 21.02.2013г. по т.д. №2922/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 27.04.2012г. по т.д. №855/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав, в частта, с която са отменени на основание чл.74 от ТЗ, по предявения от [община] баня иск, решенията, взети от общото събрание на акционерите на [фирма], проведено на 28.02.2011г., обективирани в протокол от същата дата, за увеличаване на капитала на дружеството на 1 937 000 лева, чрез издаване на 1 104 броя нови поименни акции с право на глас и номинална стойност 1000 лева всяка една от тях, срещу непарична вноска на [фирма], като новите акции се придобиват изцяло от [фирма], а също и за изменение на чл.8, чл.9 и чл.10 ал.1 от устава на дружеството.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че решението на САС е недопустимо, тъй като съдът е приел,че решенията на общото събрание на акционерите са незаконосъобразни поради липсата на представен доклад на съвета на директорите относно причините за отмяна или ограничаване на предимствата на акционерите с оглед на разпоредбата на чл.194 ал.4 от ТЗ. Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е навел доводи за нарушение на чл.194 от ТЗ, поради обстоятелството,че на [община] баня не е предлагано да запише нови акции от капитала на [фирма], като в исковата молба не са въвеждани твърдения за нарушение на разпоредбата на чл.194 ал.4 от ТЗ и липса на доклад на съвета на директорите относно причините за отмяна или ограничаване на предимствата на акционерите. Поддържа, че произнасянето на незаявени основания води до недопустимост на решението, съгласно т.8 от ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГТК на ВКС. Счита за неправилни и изводите на съда за нарушение на разпоредбата на чл.224 от ТЗ, тъй като [фирма] не е предоставило на акционерите в срока по чл.224 от ТЗ заключението на вещите лица относно стойността на апорта. Поддържа, че оценките на непаричните вноски се публикуват служебно в търговския регистър по партидата на дружеството, чийто капитал се увеличава и се отразяват заедно с акта за назначаване на вещи лица в раздел „назначения”. Поради това счита,че не следва да се вменява в задължение на дружеството да предоставя оценката на акционерите, доколкото тя е публично достъпна. Моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск по чл.74 от ТЗ. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава освен на изложените по горе доводи за недопустимост на въззивното решение, също така и на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Жалбоподателят поддържа,че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: Какво включва правото на сведения по чл.224 от ТЗ и какви са задълженията на дружеството, респективно кога то е в нарушение? Длъжно ли е дружеството да предоставя на акционерите изготвената оценка на непарична вноска като част от материалите по чл.224 от ТЗ във връзка с чл.193 ал.2 от ТЗ, въпреки че същата е публикувана по партидата на дружеството в търговския регистър? Твърди, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №107/13.10.2010г. по т.д.№1123/2009г. на ВКС, ТК, І т.о.. Поддържа, че вторият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като извършеното от въззивния съд тълкуване на разпоредбите на чл.193 ал.2 от ТЗ и чл.224 от ТЗ не е съобразено с обстоятелството, че Раздел І „Вещи лица за оценка на непарични вноски” на Глава седма от Наредба №1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър са приети с ДВ бр.6/2009г., в сила от 23.01.2009г., след последното изменение на разпоредбата на чл.193 ал.2 от ТЗ.
Ответникът [община] баня поддържа,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като формалното позоваване на някоя от препоставките за допускане на касационно обжалване не обвързва съда с произнасяне.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Изтъкнатите в касационната жалба доводи за недопустимост на обжалваното решение не обуславят допускане на касационно обжалване. Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. В случая обаче са неоснователни доводите на касационния жалбоподател, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Всяко от посочените от ищеца нарушения на реда за свикване и провеждане на общото събрание на акционерите, съставлява отделно основание на предявения иск по чл.74 от ГПК, като е недопустимо съдът служебно да следи за нарушения на закона, които не са изтъкнати в исковата молба. В исковата молба ищецът се е позовал на нарушение на установеното в чл.194 от ТЗ право на всеки акционер да придобие част от новите акции, която съответства на дела му от капитала преди увеличението. С оглед на това въззивният съд е обсъдил съдържанието на това право и всички предпоставки за пораждането му и за валидното му ограничаване или изключване по решение на общото събрание. Всички изложени мотиви и констатации на съда са в рамките на заявеното основание на иска по чл.74 от ТЗ, съответно съдът не се е произнесъл извън предмета на спора, с който е сезиран и е постановил допустим и валиден съдебен акт.
Поставените материалноправни въпроси са относими към предмета на конкретното дело, доколкото изводът за основателност на исковата претенция е обусловен от констатациите на съда, че заключението на вещите лица по чл.72 ал.2 от ТЗ за оценка на непаричната вноска не е било предоставено на разположение на акционерите в срока по чл.224 ал.1 от ТЗ заедно с останалите материали за общото събрание. По отношение на този въпрос обаче не са налице допълнителните предпоставки за допускането на касационно обжалване. С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд е приел, че след като заключението на вещите лица за оценка на непаричната вноска съгласно изричната разпоредба на чл.193 ал.2 от ТЗ съставлява част от писмените материали по чл.224 от ТЗ, за него важи изискването на чл.224 ал. 1 от ТЗ да бъде на разположение на акционерите най – късно до датата на изпращане на поканите за свикване на общото събрание. Възприетото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с изразеното в решение №1087 от 06.03.2008г. по т.д. №662/2007г. на ВКС, ТК, ІI т.о., становище, че нарушение на правото на сведения чл.224 от ТЗ е налице, когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, а такива не са изготвени, и следователно, обективно не могат да се предоставят за сведение при поискване или тогава, когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери, въпреки поискването им. В настоящата хипотеза има установено от закона изискване за изготвяне на писмени материали – оценка на непарична вноска, която е била изготвена на 18.02.2011г. от вещите лица, назначени с акт на А. по вписванията, и съответно не е могла да бъдe предоставена на акционерите едновременно с поканите за проведеното на 28.02.2011г. ОС, които съгласно устава на дружеството е следвало да бъдат връчени не по – късно от 30 дни преди датата на събранието. Без значение е обстоятелството, че изготвянето на оценката не следва да бъде извършено от самото АД, а от вещи лица по реда на чл.72 ал.2 от ТЗ и от Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Законът не поставя изискване материалите, свързани с подготовката на общото събрание да бъдат изготвени задължително от длъжностни лица на самото акционерно дружество, нито по възлагане на дружеството. Въпрос на законодателна техника и на законодателна преценка по целесъобразност, е въвеждането в текстовете от ТЗ и в други нормативни актове на конкретни задължения за посочени органи на дружеството и други визирани лица за изготвяне на писмени материали – доклади за икономическото състояние, отчети, счетоводна документация, планове за преобразуване и пр., които следва да бъдат предоставени на акционерите и обсъждани на най-висшия форум на акционерното дружество. / в този смисъл Решение № 1447 от 11.11.2003г. на ВКС по гр. д. № 2566/2002 г., ТК/
Не е налице и селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По приложението на разпоредбите на чл.224 ал.1 от ТЗ има задължителна и непротиворечива съдебна практика, обективирана в решение №66 от 19.05.2010г. по т. д. № 832/2009г., на ВКС, ТК, I т.о., решение №107 от 06.03.2008г. по т. д. №662/2007г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 204 от 06.06.2012г. по т. д. № 898/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №12 от 07.04.2014г. по т. д. № 3088/2013г. на ВКС ТК, II т. о., и други, която настоящият състав споделя. Осъвременително тълкуване на приложимите материалноправни норми не се налага и от установената с Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, процедура за изготвяне на оценка на непаричната вноска, тъй като между разпоредбите на чл.224 ал.1 от ТЗ и чл.193 ал.2 от ТЗ и текстовете на Наредбата не е налице противоречие. Задължението по чл.193 ал.2 от ТЗ и чл.24 ал.4 от Наредбата за обявяване на заключението на вещите лица заедно с решението за увеличаване на капитала на акционерното дружество, касае регистърното производство по вписване на приетото решение за увеличение на капитала, а изискванията на чл.224 ал.1 от ТЗ касаят реда за провеждане на общото събрание и са предназначени да охраняват правата на акционерите при предприетото увеличение на капитала, като им бъде предоставена пълна информация за стойността на непаричната вноска. Установеният в чл.224 ал.1 от ТЗ срок, в който писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, трябва да се поставят на разположение на акционерите, има за цел да обезпечи предвидената в закона възможност за информация на акционера във връзка с предстоящото общо събрание.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изход на спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №346 от 21.02.2013г. по т.д. №2922/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в обжалваната част, с която е потвърдено решение от 27.04.2012г. по т.д. №855/2011г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав, в частта, с която са отменени на основание чл.74 от ТЗ по предявения от [община] баня иск, решенията, взети от Общото събрание на акционерите на [фирма], проведено на 28.02.2011г., обективирани в протокол от същата дата, за увеличаване на капитала на дружеството на 1 937 000 лева, чрез издаване на 1 104 броя нови поименни акции с право на глас и номинална стойност 1000 лева всяка една от тях, срещу непарична вноска на [фирма], като новите акции се придобиват изцяло от [фирма], а също и за изменение на чл.8, чл.9 и чл.10 ал.1 от устава на дружеството.
ОСЪЖДА [фирма], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ет.3 ап.15, представлявано от изпълнителния директор К. Н., да заплати на О. Д. Б. с адрес [населено място] баня, [улица], направените в касационното производство разноски в размер на 500 лева /петстотин лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.