3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
[населено място], 25.06.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети и четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№3972 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 от ГПК, вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение №2485 от 21.08.2013г. по в. гр. дело №1851/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е постановен отказ да се измени решението от 04.07.2013г. по същото дело в частта за разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
С определение № 428/02.06.2014г. по т.д. №3972/13г. на ВКС на РБ, ТК, І т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение от 04.07.2013г. по гр.д. № 1851/2013г. на Варненски окръжен съд, съответно няма да бъде осъществена проверка на правилността на решението в производството по чл.290 от ГПК. Поради това настоящият състав следва да се произнесе с изрично определение по частната жалба на [фирма], [населено място], срещу определение №2485 от 21.08.2013г. по в. гр. дело №1851/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е постановен отказ да се измени решението от 04.07.2013г. по същото дело в частта за разноските.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.248 ал.3 от ГПК срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което е отказал да измени решението си от 04.07.2013г. в частта за разноските, Варненски окръжен съд съдът е приел, че не са налице аргументи за промяна на изразеното в решението становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно задължителните указания в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер В случая Варненски окръжен съд е съобразил фактическата и правна сложност на спора, както и извършените от процесуалния представител на [фирма] действия пред въззивната инстанция – изготвяне на отговор на въззивна жалба и явяване в едно съдебно заседание. Поради това и предвид изричното възражение на насрещната страна за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, въззивният съд правилно е намалил дължимото възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №2485 от 21.08.2013г. по в. гр. дело №1851/2013г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.