О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 12.10.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1089 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Г. М. и К. К. М., двамата от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 105 от12.01.2017 г., по в.гр.д.№ 4368/2016 г., в частта, с която след отмяна на решението на Софийски градски съд № 2881/11.04.2016 г., по гр.д.№ 17472/2013 г. е отхвърлен предявения от настоящите касатори, като ищци, субективно активно съединен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ – за разликата от по 120 000 лв. до претендирана сума от по 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смърт на сина им Р. К. М., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 28. 10.2009 г. в участъка на километър 365 от главен път Е -79, в посока С.-Б., предизвикано от водач на товарен автомобил „Прага”, с рег.№ Е 09-72 ВР, чиято гражданска отговорност е застрахована от ЗД [фирма], гр.София, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2010 г. и в частта за възложените в тяхна тежест деловодни разноски на ответника, съобразно отхвърлената искова претенция, в общ размер от 4 929 лв. за двете инстанции.
Касаторите чрез пълномощника си адв.Я. – САК въвеждат оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД – касационно основание по чл.281,т.3 ГПК.
По изложените в касационната жалба съображения искат касиране на въззивното решение в тази му част и произнасяне от касационната инстанция по съществото на спора.
В изложение по чл.284,ал.1, т.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определени за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, които групирани и доуточнени от състава на касационната инстанция в съответствие с правомощията и, разяснени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до критериите за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./.
Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика са цитирани постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 4/03.08.2015 г., по т.д.№ 40/2014 г. на ІІ т.о.; № 83 от 06.07.2009 г., по т.д.№ 795/2008 г. на ІІ т.о.; № 749/05.12.2008 г., по т.д.№ 387/2008 г. на ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.При условията на евентуалност въвежда несъгласие и с поддържаните касационни основания, излагайки подробни писмени съображения.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните по делото, в съответствие с правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, с оглед обжалваната част на постановеното от СГС първоинстанционно решение, е счел за безспорно наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на виновния за процесното пътно- транспортно произшествие водач на товарен автомобил „Прага”, с рег.№ Е 09-72 ВР, за обезщетяване на понесените от ищците неимуществени вреди от смъртта на загиналия в същото техен сина – б.ж. на [населено място] – Р. К. М., но е намалил определения им от първостепенния съд размер обезщетение от по 150 000 лв. на по 120 000 лв. Съображенията са, че макар ищците да са родители на починалия при процесния пътен инцидент техен единствен син Р. М. на 23 години, с който до смъртта му са живели в едно домакинство в обич, разбирателство и силна привързаност и внезапната му загуба да е причинила на всеки един от тях не само значителни морални болки и крайно негативни емоции, но и отрицателна промяна в отношенията помежду им, то предвид социално- икономическата обстановка в страната към датата на непозволеното увреждане и формираната в този период съдебна практика относно присъжданите обезщетение за неимуществени вреди, определеният с първоинстанционния съдебен акт размер на обезщетенията за обезвреда е в несъответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 ГПК в тежест на ищцовата страна, предвид съотношението между уважената и отхвърлена част на субективно съединените искове по чл.266, ал.1 КЗ/ отм./, е възложена отговорност за деловодните разноски на ответника в общ размер общо на сумата 4 929 лв.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставеният от касаторите въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд, поради което се явяват релевантен за крайния изход на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Основателно е и позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация. Възприетото от въззивния съд разрешение, свързано с приложението на чл.52 ЗЗД противоречи на задължителната съдебна практика, изразена както в служебно известното на настоящия съдебен състав ППВС № 4/68 год. и решения по чл. 290 ГПК на ВКС: № 93/ 23. 06.2011г. на ВКС по т.д. № 43/2010г. на II т.о.; № 104/25.07.2014 г., по т. д. № 2998/2013 г. на І т.о.; № 73/27.05.2014 г., по т. д. № 3343/2013 г. на ІІ т.о.; № 114/03.11.2014 г., по т. д. № 1053/2012 г. на ІІ т.о.; № 88/ 17. 06. 2014 г., по т д. № 2974/2013 г. на ІІ т.о.; № 101/3.07.2014 г., по т. д.№ 4391 /2013 г. на ІІ т.о., № 158/17.10.2014 г., по т.д. № 3594/2013 г., г.о. на І т.о. и мн.др., така и в посочените в касационната жалба съдебни актове. Според така формираната практика на касационната инстанция справедливо обезщетяване по см. на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи максимално точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице и то към момента на непозволеното увреждане. Позовавйки се основно на възрастта на починалия и на тази на ищците – негови родители, на отношенията помежду им и бланкетно на последиците от смъртта му за всеки един от тях, без да конкретизира последните, както и на размера на присъжданите от съдилищата обезщетения през 2009 г., игнорирайки нормативно определените лимити на застрахователно покритие при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите- индиция за икономическата конюнктура в страната за същия този период, Софийски апелативен съд при определяне размерите обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от ищците, причинени им в резултат на процесното ПТП, като не е съобразил в достатъчна степен всички обективно съществуващи факти и обстоятелства, относими към понесените от тях морални болки и страдания, поради което в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в цитираната задължителна практика на ВКС разбиране за „справедливост” по см. на чл. 52 ЗЗД, което обуславя и приложението на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК
Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е недоказано и не следва да бъде обсъждано, тъй като аргументацията му, съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание в същото, не се изчерпва с бланкетно възпроизвеждане на законовия му текст, както е процедирано в случая. Отделен е въпросът, че съществуването на задължителна съдебна практика, която в случая е и цитирана в касационната жалба и по отношение на която не е доказана обществена и правна необходимост от осъвременяване, въобще изключва приложимостта му – обстоятелство, останало несъобразено от касаторите.
На осн.чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторите не дължат внасяне на държавна такса за касационното производство, поради което след допускане на касационното обжалване делото следва да се докладва на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 105 от12.01.2017 г., по в.гр.д.№ 4368/2016 г., в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Г. М. и К. К. М., двамата от [населено място] срещу ЗД [фирма], гр.София субективно съединен пряк иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно- транспортно произшествие на 28. 10. 2009 г. на главен път Е -79 за разликата над по 120 000 лв. до исковата сума от по 150 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 20.12.2010 г. до окончателното и изплащане и в тяхна тежест е поставена отговорността за деловодни разноски на ответника общо от 4 929 лв..
В ОСТАНАЛАТА част въззивното решение на Софийски апелативен съд е влязло в сила.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: