3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
Гр.София, 09.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 506 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 22/05.03.13г., постановено по в.т.д.№ 10/13г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 29/07.11.12г. по т.д.№ 64/12г. на Сливенския окръжен съд за прекратяване на [фирма] по предявения от Д. С. Д., [населено място] иск по чл.517, ал.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска Д. Д. в качеството си на взискател е поискал да се наложи запор върху дела на Ю. Т. С. в [фирма]. Връчено е изявление от взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството и в определения от закона срок не е последвало плащане на задължението от С. или от дружеството, поради което взискателят е овластен от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството. Решаващият състав е констатирал, че не са ангажирани доказателства за плащане на дълга, като твърденията за тежко финансово състояние на дружеството не подлежат на изследване в производството по чл.517, ал.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а твърди, че длъжникът е изплатил част от сумата по изпълнителното дело на 25.07.13г. и на 01.08.13г. е сключил споразумение с взискателя за изплащане на остатъка от задължението на равни месечни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявленията на касатора в изложението не могат да се квалифицират като конкретни правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същият се позовава на факти, настъпили след постановяване на въззивното решение, които не следва да се обсъждат в настоящото производство, като от друга страна и не се и твърди изцяло погасяване на задължението, а обстоятелството, че е сключено споразумение между длъжника и взискателя. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за настоящото производство в размер на 300 лв. по представения списък по чл.80 ГПК и договор от 13.02.14г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 22/05.03.13г., постановено по в.т.д.№ 10/13г. от Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], вх.Б, ап.8 да заплати на Д. С. Д., [населено място], [улица] сумата от 300 лв. /Триста лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.