3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 985
Гр.София, 13.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 331 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1372/03.07.13г., постановено по в.т.д.№ 312/13г. от Софийския апелативен съд в частта, с което е отменено решение № 1928/31.10.12г. по т.д.№ 3346/11г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] сумата от 31900.31 лв., представляваща превозно възнаграждение по договор от 22.12.09г. и сумата от 2708.85 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] оспорват жалбата. Претендират юрисконсулство възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за превоз № 118/22.12.09г., по силата на който превозвачите [фирма] и [фирма] са поели задължение да извършват на [фирма] превози срещу възнаграждение, платимо централно в [фирма], [населено място]. Уговорката за централно плащане е в отклонение от принципа за заплащане на възнаграждението при предаване на товара, като за целта ответникът по иска /настоящ касатор/ е поел задължение да вписва в отделните товарителници кодове за централно плащане, така както са посочени в договора. Решаващият състав е изложил съображения, че следва да се ангажира отговорността на ответника, тъй като във всички товарителници са вписани уникалните кодове, посочени от превозвача и в графата „бележки на изпращача” е положен е печатът на дружеството. Обстоятелството, че като изпращач е посочено друго лице, е счетено за ирелевантно, тъй като превозите са извършени и са ползвани кодовете, които предоставят отстъпка от възнаграждението.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса „Носи ли отговорност ответника за плащане на превозно възнаграждение по товарителница, сключена между превозвача и трето лице – товародател, без изрично да е упоменато и доказано, че същата е сключена от името на товародателя, но за сметка на ответника?”. Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като касаторът се позовава по аргумент за противното на приетото разрешение в решение № 135/05.10.11г. по т.д.№ 1103/10г. на ВКС, ІІ т.о.
В това решение е даден отговор на въпроса: Дължи ли страната, подала до превозвача заявка за сключване на договор за международен автомобилен превоз, заплащането на възнаграждение за превоза, след като същият е изпълнен при положение, че в самата товарителница заявителят не фигурира като изпращач на товара. Според приетото разрешение, след като едно лице е действало като спедитор по отношение на товародателя, тоест сключило е договор за превоз с превозвача от свое име, но за сметка на това дружество, то макар и в самата товарителница да не фигурира заявителят като товародател, това не го освобождава от задължението му да заплати договореното възнаграждение на превозвача по възникналото помежду им превозно правоотношение. Вътрешните отношения между спедитора и товародателя-доверител по договора за спедиция се уреждат
от чл.361 и сл. от ТЗ, но не са предмет на спора с превозвача.
В този смисъл въззивното решение съответства на практиката на ВКС и не следва да се правят изводи от даденото разрешение по аргумент за противното, каквато теза развива касаторът.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1372/03.07.13г., постановено по в.т.д.№ 312/13г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място] , [улица] [фирма], [населено място], [улица] сумата от 150 лв. /Сто и петдесет лв./ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.