4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
Гр.София, 15.10.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3773 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1056/22.05.14г., постановено по т.д.№ 3876/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2548/28.06.13г. по гр.д.№ 51/13г. на Благоевградския окръжен съд за признаване за установено по отношение на касатора, че [фирма], [населено място] има изискуемо парично вземане в размер на 885000 евро, ведно със законната лихва от 13.09.12г., представляващо неплатен остатък от цената на прехвърлено му вземане срещу [фирма] /н./ по договор за цесия, сключен на 01.10.2009г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 2871/28.10.2009г. на нотариус С. М., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.3 ГПК № 7041/14.09.12г. по ч.гр.д.№ 2373/12г. от Благоевградския районен съд.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за цесия, с който [фирма] прехвърля на [фирма] вземанията си срещу [фирма] /н./, произтичащи от четири договора за банков кредит в размер на 1217547 евро заедно с учредените обезпечения. Уговорената цена по договора е 900000 евро, платима на три вноски: 7500 евро при подписване на договора, 7500 евро до 15.12.2009г. и 885000 евро до 30.04.2010г. Подписите на страните са нотариално заверени на 28.10.2009г., а поставената на договора дата 01.10.2009г. е оспорена. По направеното оспорване на датата и свързаното с него възражение, че прехвърлените вземания не са съществували към датата на прехвърлянето им съставът на апелативния съд е изложил съображения, че договорът е породил транслативен ефект и не е с невъзможен предмет. Според решаващия състав договорът е частен свидетелстващ документ с нотариална заверка на подписите, която съгласно чл.589, ал.2 ГПК удостоверява само факта, че в деня на подписването договорът е съществувал, т.е. обстоятелството че е подписан най-късно на 28.10.2009г. Прието е, че оспорващата страна не е опровергала датата 01.10.2009г., както и че поисканите гласни доказателства с въззивната жалба за доказване на оспорването са недопустими съгласно чл.164, ал.1, т.6 ГПК. Счетено е, че гласни доказателства за установяване на датата на съставяне на договора са недопустими, тъй като датата е част от съдържанието на договора и елемент от волеизявленията на страните в клаузите на чл.3, чл.5 и чл.2, ал.2, т.1 от договора, чиито задължения и права се свързват с датата на подписването му. С оглед на приетата дата на подписване на договора – 01.10.2009г. е счетено, че по смисъла на чл.739, ал.1 ТЗ едва с прекратяването на производството по несъстоятелност непредявените в него вземания и неупражнените права се погасяват. В случая погасителният ефект е настъпил на 27.10.2009г. с влизане в сила на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца ( [фирма] /н./) от търговския регистър , т.е. след сключването на договора за цесия. По тези съображения е уважен установителния иск за съществуване на вземането, представляващо неплатен остатък от цената по договора за цесия.
Настоящият състав на ВКС, І търговско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя следните въпроси: 1.Коя е достоверната дата на договор, подписите на страните по който са нотариално удостоверени, обхваща ли удостоверителното изявление на нотариуса, освен личното явяване на страните и полагането на подписите им, и датата на която те са положени; съответно в тази си част удостоверяването представлява ли официален свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила; когато подписите са положени предварително, преди явяване пред нотариуса, как следва те да бъдат потвърдени и това удостоверено от него, така че това да се счита за доказателство за наличие на някоя от двете хипотези на заверка? 2. Допустими ли са свидетелски показания за опровергаване на датата на частен диспозитивен документ, подписан от страните в производство, когато същата е оспорена; част ли е датата от съдържанието на документа и с какви доказателствени средства се установява датата, на която документът е съставен? 3.Допустими ли са свидетелски показания, когато страната оспорила датата на документа, е твърдяла, че същият е подписан на друга дата – тази на нотариалната заверка и е представила изходящ от другата страна писмен документ, който прави вероятно твърдението за симулация на датата? 4.Кога се прекратяват или погасяват вземанията, които не са предявени в производството по несъстоятелност – с изтичане на сроковете по чл.688 ТЗ или с прекратяване на производството по несъстоятелност по чл.735, ал.1 във вр. с чл.739 ТЗ? 5.Следва ли в съответствие с чл.236, ал.2 и чл.272 ГПК въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си доводите на страните и оплакванията развити във въззивната жалба, за да формира доказателствените си, съответно правни изводи и формира собствени мотиви?
Предвид на спора между страните относно датата на подписване на договора за цесия – на 01.10.2009г. или на 28.10.2009г. и с оглед на момента, към който следва да се считат за погасени непредявените в производството по несъстоятелност вземания – с изтичане на сроковете по 685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ (28.05.2008г.) или с прекратяване на производството по несъстоятелност по чл.735, ал.1 ТЗ (27.10.2009г.), от значение за делото е поставеният четвърти въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Отговорите на първия, втория и третия въпроси биха имали значение за извода за съществуване на прехвърленото с договора за цесия вземане, само ако се приеме вариант на отговор на четвъртия въпрос, според който погасяването на непредявените в производството по несъстоятелност вземания настъпва на 27.10.2009г. Петият въпрос представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение, която не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. По поставения четвърти въпрос е налице практика на ВКС – както цитираното от касатора решение № 170/30.11.2009г. по т.д.№ 5/09г. на ІІ т.о., така и определение № 678/17.07.12г. по ч.т.д.№ 247/12г. на ІІ т.о. и решение № 3170/16.07.15г. по т.д.№ 3170/13г. на І т.о. Произнасянията в тези актове са във връзка с последиците при спряно по чл.637, ал.1 ТЗ исково производство и по предявени искове срещу длъжника, който е в производство по несъстоятелност, поради което съставът на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Кога се прекратяват или погасяват вземанията, които не са предявени в производството по несъстоятелност – с изтичане на сроковете по чл.688 ТЗ или с прекратяване на производството по несъстоятелност по чл.735, ал.1 във вр. с чл.739 ТЗ?
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 34618.20 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1056/22.05.14г., постановено по т.д.№ 3876/13г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 34618.20 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.