3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 989
Гр.София, 15.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4549 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 33/07.10.13г., постановено по в.гр.д.№ 114/13г. от Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 232/17.05.13г. /с решение № 823/27.06.13г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка/ по гр.д.№ 997/12г. на Търговищкия районен съд за осъждане на касатора да заплати на П. „Бряг-93”, [населено място] сумата от 10000 лв. по предявен частичен иск, представляваща пропуснати ползи от добив на царевица, слънчоглед и пшеница за стопанската 2010/2011г. в землището на кв.Бряг на основание чл.49 ЗЗД и сумата от 3700 лв. по предявен частичен иск за неоснователно обогатяване от създаване на посеви от 122,498 дка слънчоглед и 81,156 дка царевица за стопанската 2010/2011г. в землището на кв.Бряг на основание чл.59 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в землището на кв.Бряг, общ Т. ищецът и ответникът са арендували земеделски земи, като за стопанската 2010/2011г. кооперацията е имала сключени договори за аренда конкретно за процесните земи по т.1 на исковата молба и е упражнявала фактическа власт върху същите, като ги е обработвала с правото да прибира плодовете – селскостопанската продукция. Ответникът по иска – настоящ касатор чрез свои работници неправомерно е реколтирал царевица, слънчоглед и пшеница от 227,886 дка. Съдът е определил размера на пропуснатите полза на сумата от 17931.82 лв., представляваща разлика между стойността на добивите и разходите по създаването и прибирането им. По втория иск земеделските земи по т.2 на исковата молба са арендувани от ответника, но неспазването на регламентираните процедури относно ползването на земите е довело до погрешно засяване на земите му от работници на ищеца, който е направил разходи за създаване на посеви на 122,498 дка слънчоглед и 81,156 дка царевица на стойност 10209.74 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая касаторът не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изредени елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане, като въведеното оплакване е, че не е доказано обстоятелството кой точно е причинил вредите – дали само физическото лице М., който имал регистрирани свои дружества, като следвало да се установи и кой е работникът извършил жътвата. Опитът да се формулира правен въпрос относно кредитирането на свидетелските показания е свързан с изброяване и интерпретация на доказателствата по делото – за момента на създаване на дружеството, по заключението на агротехническата експертиза и относно свидетелските показания. В този смисъл заявените от касатора възражения и доводи са срещу правилността на въззивното решение, а не представляват извеждане на въпрос от материалното или процесуалното право, който да е разрешен от въззивния съд и да е обуславящ за формиране на изводите му по прилагане на закона. Евентуалните грешки при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав биха представлявали необоснованост на решението, но същите не подлежат на преценка в производството по допускане на касационното обжалване, след като не са обвързани с доводи за произнасяне по конкретен материалноправен или процесуален въпрос по тълкуване или прилагане на правна норма.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 33/07.10.13г., постановено по в.гр.д.№ 114/13г. от Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.