4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 884
[населено място], 09.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3203 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. П. Х. срещу определение №474/11.07.2014г. по ч.т.д. №398/14г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 18.02.2014г. по т.д. №162/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е отказано освобождаването на С. П. Х. от държавна такса по въззивна жалба срещу постановеното по делото решение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са обусловили правните му изводи: 1.Включва ли нормата на чл.83 ал.2 от ГПК в понятието средства потенциални вземания на молителя или не ? 2. Как следва да се тълкува понятието „достатъчно средства” –само като налични парични средства или разширително, като тук следва ли да бъдат включвани вземания на молителя, и ако бъдат включени вземанията, следва ли съдът да преценява тяхната събираемост? 3. Не следва ли съдът да прецени дали молителят реално е в състояние да заплати дължимата държавна такса, тоест налице ли са парични средства, с които таксата да бъде заплатена? 4. Може ли въззивният съд да събира допълнително доказателствени средства по подадената молба при разглеждането на частната жалба или е ограничен от събраните до този момент доказателства по делото? Поддържа,че по тези въпроси няма задължителна практика на ВКС, но тяхното решаване е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага доводи, че няма реална вероятност вземанията му, приети в производството по несъстоятелност по т.д.№744/10г. на В., да бъдат заплатени, поради което неправилно са отчетени от съда при формиране на неговите изводи.
С. П. Х. е подал въззивна жалба срещу решение от 25.11.2013г. по т.д. №162/2013г. на Варненски окръжен съд. С молба от 03.02.2014г. жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса по въззивната жалба в размер на 977 лева. С молбата е представил и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която е посочил,че двамата със съпругата му са пенсионери с общ месечен доход от 619 лева, като притежават недвижим имот – четириетажна сграда в [населено място], който е ипотекиран. С определение от 18.02.2014г. по т.д. №162/2013г. на Варненски окръжен съд, е отказано освобождаването на С. П. Х. от държавна такса. За да потвърди разпореждането на В., Варненски апелативен съд е взел предвид, че жалбоподателят и съпругата му притежават освен дохода си от пенсия и недвижимия имот, също и дялове в търговски дружества, както и парични вземания, които са предмет на принудително изпълнение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, I отд. намира, че част от въпросите, поставени в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не са обуславящи за изхода на спора, а именно въпросът за това включват ли се в понятието „средства” потенциални вземания на молителя или не, както и въпросът за възможността за ангажиране на нови доказателства в производството по частната жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да освободи страната от заплащане на държавна такса. Тези въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Въззивният съд не е обосновал извода си за наличието на достатъчно средства за заплащане на държавна такса с възможността за бъдещи /потенциални/ вземания на жалбоподателя, а само с декларираните от него приходи на семейството и притежаваните от него недвижими имоти и други активи. Също така съдът не е приел фактическите твърдения в частната жалба за недоказани, нито е отказал изрично да обсъди представените с частната жалба писмени доказателства.
Останалите въпроси касаят правомощията и задълженията на съда при преценката на предпоставките за освобождаване на страните в производството от такси и разноски, поради което същите са включени в предмета на спора. Жалбоподателят обаче не обосновава наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по отношение на тях.
По въпроса относно предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса, е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в определение №206 от 17.05.2013г. по ч.гр.д.№2434/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №612/12.08.2010г. по ч.т.д. №564/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №318/12.07.2012г. по ч.гр.д. №293/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение №40/01.02.2012г. по ч.гр.д.№22/2012г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., №5 от 09.01.2014г. по ч.гр.д.№7695/13г. на ВКС, ГК, І г.о. и редица други. Съгласно тази постоянна практика на ВКС, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. При тази преценка е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.
Варненски апелативен съд е съобразил практиката на ВКС на РБ, като при проверката на имущественото състояние на частния жалбоподател – ответник по предявения иск по чл.422 от ГПК, е взел предвид всички обстоятелства, обявени в подадената от него декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и данните, служебно установени от Варненския окръжен съд след справка в Търговския регистър, а също и представената по делото медицинска документация. Въз основа на тях е преценил възможността на жалбоподателя С. П. Х. да заплати държавна такса в дължимия размер към момента на искането за освобождаване, без да взема предвид възможни негови бъдещи приходи, а само постоянния му доход и наличните му активи.
Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси, с която обжалваното определение е съобразено, изключва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановените по чл.274 ал.3 от ГПК определения на ВКС е установен точният смисъл на приложимата към спора правна норма.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №474/11.07.2014г. по ч.т.д. №398/14г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №474/11.07.2014г. по ч.т.д. №398/14г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.