4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23
Гр.София, 08.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3435 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по две частни касационни жалби на [фирма] /н./, [населено място] чрез синдика Т. Н. и на Т. Н. в качеството му на синдик на [фирма] /н./ срещу определение № 1732/02.09.14г. по т.д.№ 874/14г., с което Пловдивският апелативен съд е потвърдил определение от 16.06.14г. на Хасковския окръжен съд за прекратяване на производството по т.д.№ 4/14г. по отношение на предявения от Т. Н. в качеството му на орган в несъстоятелността – синдик на [фирма]/н./ против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.71 ТЗ за признаване съществуването на членствено правоотношение между дружеството, чийто синдик е ищецът, и ответника, както и определението от същата дата, с което е прекратено производството по предявения евентуален иск по чл.71 ТЗ от [фирма]/н./ за признаване за установено съществуването на членствено правоотношение между дружеството ищец и ответника [фирма].
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частните жалби са допустими, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл.71 ТЗ е установителен по своя характер и е обусловен от наличието на правен интерес, т.е. спор относно членствените права. В случая предявените други искове от синдика по чл.646, ал.2, т.1, чл.646,ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. ал.4, т.1, чл.647, ал.1, т.3 и чл.647, ал.1, т.6 ТЗ са за обявяване за недействителни на действия или сделки, извършени от несъстоятелния – договор от 26.07.12г. за продажба на дяловете на [фирма] от капитала на [фирма] в полза на [фирма], [населено място]. Изложени са съображения, че до влизане в сила на това решение сделката е действителна и членствените права не са в патримониума на ищеца. Според състава на апелативния съд синдикът в това си качество може да предявява само изрично предвидените в закона искове, а предявеният иск по чл.71 ТЗ не е осъдителен и би могъл да се предяви само от лицето, претендиращо съответните права.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към частната жалба, подадена от Т. Н. в качеството му на синдик на [фирма]/н./ поставените по реда на чл.280, ал.1 ГПК правни въпроси са: „Може ли искът по чл.71 ТЗ за установяване на членствени права в О. да бъде съединен с обуславящите го конститутивни искове по чл.646 и чл.647 ТЗ?” и „Може ли синдикът да предяви от свое име иск по чл.71 ТЗ за установяване на членствени права в О., когато този иск е обусловен от уважаването на предявени от синдика искове по чл.646 и чл.647 ТЗ?”.
По първия въпрос частният жалбоподател сочи : ТР № 1/06.12.02г. на ОСГК на ВКС, определение № 544/21.10.09г. по ч.т.д.№ 498/09г. на І т.о., решение № 14/25.03.10г. по т.д.№ 524/09г. на І т.о. и решение № 220/14.02.12г. по т.д.№ 839/10г. на І т.о.
В посочената практика е приета: допустимостта на съединяване на иска по чл.71 ТЗ с конститутивен иск по чл.74 ТЗ /ТР №1/02г.на ОСГК на ВКС/, недопустимостта инцидентно в производството по чл.71 ТЗ да се обявява нищожността на прехвърлителни сделки, тъй като следва да е предявен установителен иск за нищожност с участие на всички страни по сделката /решение № 14/10г./, допустимостта с установителния иск по чл.71 ТЗ да се съедини иск по чл.26 ЗЗД за нищожност на прехвърлителна сделка с ценна книга, свързана с установяване на членствените права на прехвърлителя /решение № 220/12г./. При така цитираната от частния жалбоподател задължителна практика на ВКС е въведен довод, че поради допустимостта искът по чл.71 ТЗ да се съедини с конститутивен иск по чл.74 ТЗ и с други видове претенции, то предявеният в настоящото производство иск по чл.71 ТЗ е допустим.
Следва да се има предвид, че в ТР №1/02г. на ОСГК на ВКС е изрично прието, че предмет на исковете по чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ са решения на различни органи на ТД, поради което е допустимо кумулативното им съединяване. По отношение на съединяването на тези искове с искове за установяване на пороци при вписването, съединяването е при условията на евентуалност на двата иска по ТЗ. В този смисъл не е дадено принципно разрешение за съединяване всякакви искови претенции с иска по чл.71 ТЗ, поради което и е налице развитие на съдебната практика в цитираните от частния жалбоподател решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Допустимостта на съединяване на установителен иск за нищожност на прехвърлителна сделка с ценна книга, който е обуславящ за членствените права на ищеца следва да се преценява и с оглед на разясненията по ТР № 1/02г. на ОСГК на ВКС, а именно, че установителният иск по чл.71 ТЗ не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника от страна на органите на дружеството и че активно легитимиран е съдружникът, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той.
Посоченото определение № 544/09г. на І т.о. дава отговор на правния въпрос за изследване на качеството кредитор на ищеца по иска по чл.135 ЗЗД с оглед допустимостта на предявения отменителен иск. Прието е, на основание на съществуващата непротиворечива съдебна практика, че съдът, разглеждащ иска по чл.135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила съдебно решение, с което се отрича качеството на кредитор на ищеца, а твърденията му относно наличието на такова качество се разглеждат в производството по делото. В този смисъл не е дадено разрешение относно допустимостта на съединяване на иск по чл.71 ТЗ с отменителен иск.
По изложените съображения съставът на І търговско отделение на ВКС намира, че в практиката на ВКС е даден отговор на въпроса, че искът по чл.71 ТЗ, предявен като установителен иск за съществуването на членствено правоотношение, би могъл да бъде съединен с установителен иск, решението по който е обуславящо за членствените права на ищеца – съдружник или акционер. Съответно е недопустимо установителният иск по чл.71 ТЗ да се съедини с конститутивен иск, от влизане в сила на решението по който да възникват членствените права на ищеца.
С посоченото тълкувателно решение № 1/02г. на ОСГК на ВКС е даден отговор и на втория поставен от частния жалбоподател въпрос, а именно, че синдикът не е легитимиран да подаде от свое име иск по чл.71 ТЗ за установяване на членствените права на дружеството.
В случая следва да се има предвид, че предявените искове по чл.646, ал.2, т.1, чл.646,ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. ал.4, т.1, чл.647, ал.1, т.3 и чл.647, ал.1, т.6 ТЗ са конститутивни, като синдикът е легитимиран да предяви обусловените от отменителните искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността – чл.649, ал.2 ТЗ, докато искът по чл.71 ТЗ е предявен като установителен.
Предвид на даденото разрешение в практиката на ВКС на поставените правни въпроси не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към частната жалба, подадена от [фирма] /н./ чрез синдика Т. Н. е поставен правния въпрос „Може ли искът по чл.71 ТЗ за установяване на членствени права в О. да бъде съединен с обуславящите го конститутивни искове по чл.646 и чл.647 ТЗ?”. Частният жалбоподател се позовава на същите основания, като тези по първия въпрос на частната жалба на синдика. В този смисъл аргументацията на състава за липса на основания за допускане на касационното обжалване е аналогична с тази по първата частна жалба.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1732/02.09.14г. по т.д.№ 874/14г., поставено от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.