4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
Гр.София, 15.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2676 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 416/07.03.2013г., постановено по гр.д.№ 2894/12г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 3480/21.05.2012г. по гр.д.№ 6134/11г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на Е. К. А., [населено място] сумата от 64000 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор от 05.01.2010г. и сумата от 1920 лв. – неустойка за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че между [фирма] и „Т. табак” е сключен установителен договор, според който [фирма] е направил разноски за обект „МВЕЦ Ведена” в размер на 64000 лв., а [фирма] се е съгласил да заплати същите, както и че ще инвестира в този проект самостоятелно или с друго лице. На 05.01.10г. между страните по спора е сключен договор, по силата на който ищецът – настоящ ответник по жалбата се е задължил да предостави в оригинал документите, отнасящи се до проекта „МВЕЦ Ведена”, а ответникът – настоящ касатор – да му заплати възнаграждение в размер на 64000 лв. В договора е оставено празно място за втори възложител, което не е попълнено, като на 08.04.10г. изпълнителят е изготвил последния документ „Папка собственици имоти, засегнати от ел.провода” и е предал на управителя на възложителя оригиналните документи, описани в договора. По делото са събрани доказателства, въз основа които решаващият състав е направил извод, че управителят на [фирма] е водил преговори с трето лице, с което заедно да инвестират в проекта, но тези преговори са завършили без успех.
Изложените от състава на апелативния съд правни съображения са, че договорът е действителен и изпълнителят е извършил работата, поради което му се дължи претендиранато възнаграждение. Възраженията на възложителя за нищожност на договора са счетени за неоснователни. В договора не е било уговорено отлагателно условие за намирането на още един възложител, а твърденията, че страните не са желали настъпването на правните последици е недоказано, както и е недопустимо опровергаването на волята на страните, изразена в писмен документ, без обратно писмо или начало на писмено доказателствено средство. Основанието на договора е получаването на документите с преработката срещу възнаграждение, както и преуреждането на задължението по договор с [фирма]. Предметът на договора е възможен и не са нарушени принципите на честност, почтеност и коректност. Налице е признание на задължението и намерение за инвестиране от възложителя както самостоятелно, така и с друго лице, поради което липсва измама, а развалянето на договора е потестативно право, предоставено на изправната страна, каквото качество възложителят няма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя три въпроса по чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос е: „Дали при наличието на договор в писмена форма или на подписан частен документ забраната по чл.164, ал.1, т.5 и т.6 ГПК изключва допустимостта на свидетелските показания за установяване и тълкуване на действителната воля на страната, включително и за установяване на порок във волята, водещ до нищожност поради липса на съгласие?”.
Цитираната от касатора съдебна практика е дала разрешение относно допустимостта на свидетелски показания за установяване на смисъла на постигнатите договорки; обстоятелствата, при които е сключен договорът; характерът на преговорите; при неяснота в уговорките, включително и при въведени твърдения за липса на съгласие за сключване на договора. По конкретния спор не е налице някоя от изброените хипотези. Действително е въведено възражение нищожност на договора поради липса на съгласие, но същото е основано не на порок във волеизявлението на страната, а с твърдение, че по договора е следвало да се задължи и трето лице. В този смисъл, страната не цели опровергаване на собственото си волеизявление. По делото са събрани свидетелски показания, коментирани в мотивите на въззивния съд, за водени преговори с трето лице, но направеният извод, който не се оспорва и от касатора, е че тези преговори са завършили без успех. Преговорите са предхождали по време сключването на договора, поради което волята, изразена при подписването му, може да не съвпада с първоначалните намерения на страната. Въведеното възражение за липса на съгласие, но в хипотеза на твърдение за симулативност, подлежи на доказване с гласни доказателства само при условията на чл.165, ал.2 ГПК. В този смисъл, поставеният правен въпрос не е обуславящ за изводите на въззивния съд.
Изложените съображенията на настоящия състав са относими и по втория въпрос : „Налице ли е валидно формирано съгласие при договор, в който са оставени празни места с непопълнени уговорки по съществени елементи от съдържанието на договора, в частност клаузите относно страните по договора, приемането на работата, цената и нейното заплащане?”. Освен посочените аргументи за липсата на обусловеност на въпроса при разглеждане на възражението на касатора за нищожност на договора, преценката за липса на съгласие се извършва на база на конкретните факти по спора. Този въпрос е и по тълкуване на действителната обща воля на страните по правилото на чл.20 ЗЗД, поради което не попада в приложното поле на касационното обжалване. Евентуалните грешки на съда имат за последица необоснованост на въззивния акт, която не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Отговорът на третия въпрос: „Като изработка, поръчка или продажба следва да се квалифицира договор, чийто предмет е описан с изброяване на съществуващи към датата на сключването му документи, намиращи се в държане на изпълнителя /евентуално довереника или продавача/, които последният се задължава да предаде на другата страна?”, е даден в решение № 5/15.03.2010г. по т.д.№ 390/09г. на ВКС, І т.о. Според състава на ВКС приложението на разпоредбите относно договора за изработка и/или на договора за поръчка следва да се извършва според уговорките между страните и с оглед изпълнението или неизпълнението на конкретно задължение. На следващо място, разширяването на въпроса с евентуалното приложение на правилата за продажбата, предпоставя като доказан на факта за съществуването на документите преди сключването на договора, обстоятелство, което не е прието за установено от фактическа страна по начина и в обема, поддържан от касатора.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за касационното производство по представения списък по чл.80 ГПК и договор от 14.06.13г., имащ характер и на разписка, в размер на 2000 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 416/07.03.2013г., постановено по гр.д.№ 2894/12г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Е. К. А., [населено място], [населено място], [улица] сумата 2000 лв. /Две хиляди лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.