2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
Гр.София, 15.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3645 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 3645/14г. е образувано по касационна жалба на С. Г. С., [населено място], обл.В. срещу решение № 781/28.07.14г., постановено по т.д.№ 906/14г. от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 37/27.02.14г. по гр.д.№ 1163/12г. на Провадийския районен съд за приемане за установено, че между [фирма], [населено място] като арендатор и С. Г. С. като арендодател съществува облигационно правоотношение по договор за аренда от 25.07.07г., вписан в АВ – П. на 04.06.09г. под № 88, том 114, вх.рег.№ 3872, чието действие е продължено с пет години по силата на подписан анекс и е отменено извършеното под № 150, том 7, вх.рег.№ 3250/21.06.12г. на СВ [населено място] вписване на уведомление за едностранно прекратяване на договор за аренда на основание чл.537, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че касационната жалба е недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е посочена от ищеца в молба от 09.10.12г. в размер на 3082.10 лв. Видно от договора за аренда от 25.07.07г. уговореният минимум на дължимата рента е в размер на 13 лв. на декар. Предоставената земеделска земя по договора е от 19.703 дка, или годишната рента е в размер на 256.13 лв. Договорът е сключен за 5 години и, както твърди ищецът, е продължен за още 5 години. Сумата от минималните рентни вноски за целия срок на действие на договора е 2561.30 лв. При тези данни цената на иска, определена по реда на чл.69, ал.1, т.5 ГПК е под установените в чл.280, ал.2 ГПК размери, относими към определяне на подлежащите на обжалване пред ВКС въззивни решения. Искането за отмяна на охранителния акт (вписаното уведомление за прекратяване на договора за аренда) по реда на чл.537, ал.2 ГПК не представлява самостоятелен иск, а правна последица от уважаване на иска относно спора, породен от издадения акт по чл.537, ал.2 ГПК – аргумент от мотивите на ТР № 3/12г. от 29.19.12г. на ОСГК на ВКС и ТР № 178/30.06.86г. по гр.д.№ 150/85г. на ОСГК на ВС.
По тези съображения касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Г. С., [населено място], обл.В. срещу решение № 781/28.07.14г., постановено по т.д.№ 906/14г. от Варненския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.