3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
Гр.София, 15.10.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 929 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.6 ЗМТА.
Образувано е по иск на И. Н. А. и С. И. С., [населено място] за отмяна на арбитражно решение № 2-0857/13.11.14г. по арб.д.№ 0857/12г. на Арбитражен съд „А. Ю.”С., с което ищците са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] сумите от 8368.50 лв. по договор за кредит, 85 лв. разноски за арбитражното производство и 584.74 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищците поддържат основанието за отмяна по чл.47, т.6 ЗМТА поради липса на уговорена валидна арбитражна клауза, като твърдят, че арбитърът не е определен съгласно чл.18.1 от Общите условия към договора за револвиращ заем № [ЕГН]/19.01.10г., версия от 16.02.08г., а арбитражният съд се е позовал на чл.13.1 от Общите условия, версия 01.12.11г., с която ищците не са запознати. Според версията на Общите условия от 16.02.08г. арбитражната клауза предвиждала споровете между страните да се решават от едноличен арбитър при посочени поименно трима арбитри, а според версията на Общите условия от 01.12.11г. е включен нов решаващ орган – Арбитражен съд „А. Ю.”.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва иска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
Исковата молба за отмяна арбитражното решение е допустима като депозирана в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА.
Арбитражното производство е образувано по иск на [фирма] пред Арбитражен съд „А. Ю.”, по която е постановено решение № 2-0857/10.01.13г.
По иск на ищците И. Н. А. и С. И. С. на основание чл.47, т.4 ЗМТА с решение № 30/14.07.14г. по т.д.№ 4394/13г. Върховният касационен съд, І търговско отделение е отменил арбитражното решение от 10.01.13г. и делото е върнато на Арбитражен съд „А. Ю.”С. за ново разглеждане. В това производство е било въведено и основанието за отмяна по чл.47, т.2 ЗМТА по твърдение, че липсва валидна арбитражна клауза, изведена от съдържанието на чл.13.1 от Общите условия към договора за кредит. Ищците изрично са се позовали на липса на компетентност на Арбитражен съд „А. Ю.” да разгледа делото. Съставът на ВКС е приел, че съгласно чл.18.1 от Общите условия, версия от 16.02.08г. всички спорове ще бъдат отнасяни за разрешаване еднолично до който и да е от посочените арбитри и са уговорени правилата за провеждане на арбитражното производство, поради което е счетено, че основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.2 ЗМТА не е налице.
При новото разглеждане на делото е постановено решение № 2-0857/13.11.14г. по арб.д.№ 0857/12г. на Арбитражен съд „А. Ю.”, чиято отмяна се иска в настоящото производство.
Основанието по чл.47, т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение е налице, ако образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните.
Твърденията и доводите, свързани с приложимата клауза на Общите условия – по чл.18.1 от версия от 16.02.08г. или по чл.13.1 от версията от 01.12.11г. и относно оспорване на компетентността на Арбитражен съд „А. Ю.”С., са разгледани по иска за отмяна на арбитражното решение от 10.01.13г. и с решение № 30/14.07.14г. по т.д.№ 4394/13г. ВКС е счел същите за неоснователни. Арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е постановено при новото разглеждане на делото от арбитражния съд съгласно чл.49 ЗМТА. С предвидената възможност за връщане на делото на арбитражния съд при отмяна на арбитражното решение на основанията по чл.47, т.4, 5 и 6 ЗМТА арбитражният съд е длъжен да се произнесе по иска. При наличието на основанието по чл.47, т.2 ЗМТА след отмяната на арбитражното решение делото не се връща на арбитражния съд. В този смисъл в случая арбитражният съд е образуван съобразно със споразумението между страните, след произнасяне от ВКС по иск за отмяна на основание чл.47, т.2 ЗМТА и делото е върнато на същия арбитражен съд за произнасяне. Фактическите обстоятелства, подведени под основанието за отмяна по чл.47, т.6 ЗМТА не касаят формирането на арбитражния съд или прилагането на арбитражната процедура при новото разглеждане на делото, а съвпадат с разгледаните от ВКС при произнасянето по основанието за отмяна по чл.47, т.2 ЗМТА.
По изложените съображения не е налице основанието по чл.47, т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение и искът следва да се отхвърли.
По разноските. Ищците следва да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Н. А. и С. И. С., [населено място] срещу [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл.47, т.6 ЗМТА на арбитражно решение № 2-0857/13.11.14г. по арб.д.№ 0857/12г. на Арбитражен съд „А. Ю.”.
ОСЪЖДА И. Н. А. и С. И. С., [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на [фирма], [населено място],[жк], [улица], бл.53 Е, вх.В сумата от 300 лв. (Триста лв.) – разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.