О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
Гр.София, 02.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1785/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. Т. срещу Решене № 413/20.02.2018 г. по в.гр.д.№ 4584/2017 г. на Софийския АС, ГО, 1 състав, с което е потвърдено решение от 9 юни 2017 г. по гр.д.№ 16113/2015 г. по описа на СГС, І ГО, 13 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от С. Й. Т. иск с правно основание чл. 266 ал.1 КЗ /отм./ против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД София за сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. И. Л., настъпила при ПТП на 1 януари 2014 г. В жалбата се поддържа, въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и уважаване на иска в предявения размер. В изложение по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
В срока за отговор на жалбата ответникът по касация ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД изразява становище, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 1.01.2014 г. в [населено място] е причинена смъртта на пешеходеца А. Л. по вина на водача на лек автомобил марка „Форд“, установена с влязла в сила присъда. Живялата с него на съпружески начала ищца С. Й. Т. претендира обезщетение за неимуществени вреди от внезапната му смърт срещу дружеството-застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Чрез събраните по делото доказателства е установено, че ищцата е съжителствала на съпружески начала с починалия Л.. Съгласно даденото задължително тълкуване на закона с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. не всяко лице е легитимирано да претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, причинил смъртта на пострадалия. Право на обезвреда имат най-близките роднини – родители, деца и съпруг, както и лицето, съжителствало на съпружески начала, без сключен брак – алтернатива на брачното съжителство, при която партньорите споделят общо домакинство, полагат съвместни грижи за семейството и се отнасят един към друг като към съпрузи. Свидетелските показания навеждат на извод за дълготрайна интимна връзка между ищцата и Л., но не и за съпружеско фактическо съжителство. Съществуването на друг тип взаимоотношения е ирелевантно за спора, ищцата не е активно легитимирана да търси обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л. и поради съвпадане на изводите на двете инстанции за липса на материалноправна легитимация на ищцовата страна е потвърдено решението на СГС за отхвърляне на иска като неоснователен.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното решение следва да се приеме, че въпросът „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно естеството на връзката и поддържаните отношения между пострадалия и ищцата като предпоставка за определяне на принадлежността й към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за имуществени вреди“ е от значение за обсъждане на доказателствата по делото и за възприемане на фактическата обстановка, а не за изхода на спора по конкретното дело. Значим за него е вторият въпрос – относно кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на ТЕХЕН БЛИЗЪК.
Отговор на въпроса, обусловил решаващата правна воля на въззивния съд, се съдържа в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС и ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, понасящо продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетение при доказана близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вред. Цитираното тълкувателно решение следва постановяването на обжалвания въззивен акт от 20 февруари 2018 г. на САС. Налице е противоречие между възивнато решение и задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК, представляващо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторката е освободена от внасяне на ДТ с акт от 12.04.2018 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.на ВКС на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 413/20.02.2018 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1 състав, постановено по в.гр.д.№ 4584/2017 г. по описа на същия съд.
Делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: