2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 773
Гр.София, 04.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 2382 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 304/08.05.14г., постановено по ч.т.д.№ 204/14г. от Варненския апелативен съд, с което потвърдено определение № 1131/19.03.14г. по т.д.№ 540/14г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по делото и за изпращането му по подсъдност на Варненския районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че са предявени множество искове за установяване на недължимост на вземанията на ответниците – взискатели по 72 броя изпълнителни дела. Претендираната сума представлявала разноски в общ размер на 31980.20 лв., но е формирана от извършени цесии от кредитора по издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 916/11г. за сумата от 1400 лв. и вземанията представляват такси и адвокатски хонорари по изпълнителните дела на осемте конституирани ответници. Според въззивния съд предявяването на исковете в общо производство не ги трансформира в един иск с обща сборна цена, независимо от връзката между тях и степента на общност на изследваните факти.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Частният жалбоподател поставя въпроса дали в случаите на частно правоприемство по реда на чл.429 ГПК всички частни правоприемници са страни по едно неделимо спорно право, респ. дали същите имат качеството на необходими или обикновени другари в исковото производство по чл.439 ГПК. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, включително на разрешенията по ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС.
Развитите от частния жалбоподател съображения относно съществуването на обикновено или необходимо другарство между правоприемниците на кредитора, са без значение за определяне на родовата подсъдност, тъй като и при общност на правата между другарите цената се определя за всеки един от обективно съединените искове. В случая е оспорено изпълнението по 72 изпълнителни дела и размерите на оспорените вземания са обусловили изводите на въззивния съд за определяне на подсъдността.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 304/08.05.14г., постановено по ч.т.д.№ 204/14г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.