3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
Гр.София, 01.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2007 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 280/17.02.2014г., постановено по т.д.№ 4317/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 23.07.2013г. по т.д.№ 8958/12г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на ЗАД [фирма], [населено място] на основание чл.213, ал.1, изр.2 КЗ вр. чл.373, ал.1 ТЗ сумата от 114362.66 лв. ведно със законната лихва от 07.12.12г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между ЗАД [фирма] и [фирма] е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „К.” и между ЗК [фирма] и [фирма] по застраховка „Отговорност на превозвача”. Застрахователят ЗАД [фирма] е изплатил на [фирма] застрахователно обезщетение за вреди на застрахования товар, вследствие на ПТП, настъпило на 20.10.09г. Изложени са съображения, че причина за настъпване на събитието е движение с несъобразена с пътните условия и с превозвания товар скорост, поради което платилият застраховател се суброгира в правата на превозвача срещу застраховалия отговорността му застраховател. Решаващият състав е счел, че не е налице изключен риск по застраховка „Отговорност на превозвача” – извършване на превоз с неподходящо превозно средство и повреждане на товара вследствие на негодност или непригодност на транспортното средство, а възражението за изключен риск „неправилно подреждане и укрепване на товара” е преклудирано, като заявено с въззивната жалба и почиващо само на предположения.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът се позовава на неправилно коментиране на всички оплаквания относно обжалвания съдебен акт по аргумент, че е налице процесуална преклузия, тъй като възраженията се основавали на факти и обстоятелства, узнати в хода на производството по делото. Твърди, че фактите, относими към неправилното подреждане и укрепване на товара, са изложени в хода по същество пред първата инстанция след приемане на заключението на вещото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора. Всички заявени от касатора основания за отмяна на въззивното решение представляват оплаквания за неправилност на обжалвания акт и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 280/17.02.2014г., постановено по т.д.№ 4317/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.