5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
[населено място], 08.01.2015год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №3578 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Р. О. и О. Ш. С. срещу определение №2073 от 08.08.2014г. по в.гр.д. №3071/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното по делото решение от 05.02.2014г. в частта за разноските.
Частните жалбоподатели излагат доводи,че съдът неправилно е определил следващите се по реда на чл.78 ал.1 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение, като присъдената от съда сума в размер на 640 лева за всеки от частните жалбоподатели не съответства нито на обжалваемия материален интерес, нито на частта, в която въззивната жалба е уважена. Твърдят, че спорът се свежда не само до присъдените разноски за въззивната инстанция, а и за тези, които следва да се присъдят за процесуално представителство пред първоинстанционния съд.
Ответникът по частната жалба Гаранционен фонд не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение от №3258 от 07.05.2013г. по гр.д.№5884/2012г. на СГС, І ГО, 12 състав, Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. Р. Н., Т. Р. О., Г. Р. О. и О. Ш. С. по 40 000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва от 27.11.2012г. до окончателното плащане, както и общо 10 500 лева разноски, като исковете с правно основание чл.288 ал.1 т.2, б. А от КЗ са отхвърлени за разликата над 40 000 лева до пълния предявен размер.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове за разликата от 40 000 лева до пълния размер от 100 000 лева за първите трима ищци и от 90 000 лева за ищеца О. Ш. С.. Постъпила е и въззивна жалба от ответника Гаранционен фонд в частта, с която предявените искове са уважени за разликата над 10 000 лева до присъдения размер от 40 000 лева за първите трима ищци и за разликата над 7500 лева за ищеца О. Ш. С..
С решение от 05.02.2014г. по гр.д. №3071/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав, е отменено решение №3258 от 07.05.2013г. по гр.д.№5884/2012г. на СГС, І ГО, 12 състав, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Т. Р. О., Г. Р. О. и О. Ш. С. против Гаранционен фонд, искове с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ за сумите от по 32 000 лева за всеки един от тях, представляващи разлика между дължимите им се 72 000 лева и присъдените им 40 000 лева, както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд, разноски за разликата над 2887,50 лева, като вместо това Гаранционен фонд е осъден да заплати по още 32 000 лева на всеки от ищците Т. Р. О., Г. Р. О. и О. Ш. С., представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на Р. О. Ш., настъпила при ПТП на 07.11.2008г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2010г. до окончателното изплащане, както и разноски пред въззивната инстанция в размер на по 1600 лева за всеки от тях. В останалата част решение №3258 от 07.05.2013г. по гр.д.№5884/2012г. на СГС, І ГО, 12 състав, е потвърдено.
Въззивните жалбоподатели Т. Р. О. и О. Ш. С., са сезирали въззивния съд с молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на първия от тях още 3376 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанция, а на втория още 3645 лева. С определението по чл.248 от ГПК въззивният съд е уважил частично молбата, като е присъдил на всеки от молителите по 640 лева разноски за първата инстанция.
Частната жалба е частично основателна.
Основателни са оплакванията на частните жалбоподатели, че съдът неправилно е определил размера на направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника. Предмет на въззивно обжалване от Т. Р. О. е била част от решението, с която е отхвърлен предявеният от него против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ за разликата над присъдените му 40 000 лева, до пълния претендиран размер от 100 000 лева, следователно обжалваемият интерес е 60 000 лева, от които въззивният съд е уважил жалбата за 32 000 лева. Поради това жалбоподателят има право да получи 32/60 от направените от него разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 3000 лева или сумата от 1600 лева, която съдът му е присъдил с въззивното решение. Наред с това обаче същият ищец има право, съразмерно на уважената част от иска му, на още 32/100 от направените в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 8800 лева или 2816 лева, от които въззивният съд е присъдил с определението по чл.248 от ГПК само 640 лева.
Предмет на въззивно обжалване от О. Ш. С. е била част от решението, с която е отхвърлен предявеният от него против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ за разликата над присъдените му 40 000 лева, до пълния претендиран размер от 90 000 лева, следователно обжалваемият интерес е 50 000 лева, от които въззивният съд е уважил жалбата за 32 000 лева. Поради това той има право да получи 32/50 от направените от него разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 3000 лева или сумата от 1920 лева, от която съдът е присъдил с въззивното решение само 1600 лева. Наред с това същият ищец има право, съразмерно на уважената част от иска му, на още 32/90 от направените в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 8000 лева или 2844,45 лева, от които въззивният съд е присъдил с определението по чл.248 от ГПК само 640 лева.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е оставена без уважение молбата на Т. Р. О. за изменение на постановеното по делото решение от 05.02.2014г. в частта за разноските за разликата над 640 лева до 2816 лева, а молбата на О. Ш. С. за разликата над 640 лева до 3164,45 лева, като вместо това Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати на Т. Р. О. сумата 2176 лева, разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, а на О. Ш. С. още 2204,45 лева, разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата 320 лева, разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство
В останалата част, в която молбата по чл.248 от ГПК е отхвърлена до пълния претендиран размер на разноските от 3376 лева за Т. Р. О. и 3 645 лева за О. Ш. С., определението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
В частта, с която молбата на Т. Р. О. и О. Ш. С. по чл.248 ал.1 от ГПК е уважена, определението не е обжалвано е влязло в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №2073 от 08.08.2014г. по в.гр.д. №3071/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Т. Р. О. за изменение на постановеното по делото решение от 05.02.2014г. в частта за разноските за разликата над 640 лева до 2816 лева, както и в частта, с която е оставена без уважение молбата на О. Ш. С. за разликата над 640 лева до 3164,45 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес [населено място], [улица], да заплати на Т. Р. О., [ЕГН] с адрес [населено място], [община], област Р., [улица], 2176 лева / две хиляди сто седемдесет и шест лева/, разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, наред с присъдените от въззивния съд.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес [населено място], [улица] да заплати на О. Ш. С. [ЕГН], с адрес [населено място], [община], област Р., [улица], 2204,45 лева / две хиляди двеста и четири лева и четиридесет и пет стотинки/,разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и 320 лева / триста и двадесет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, наред с присъдените от въззивния съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №2073 от 08.08.2014г. по в.гр.д. №3071/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав, в останалата обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.