1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
Гр.София, 18.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1479/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу Решение № 69/17 март 2017 г. по в.т.д.№ 45/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено постановеното на 16 ноември 2016 г. решение № 152 по т.д.№ 7/2016 г. на Окръжен съд Кърджали, с което са отменени взетите на 18.02.2016 г. решения на ОС на съдружниците в ответното [фирма] в 4 пункта. В жалбата на ответника се поддържа, че въззивното решение е недопустимо в потвърдителната му част, отнасяща се до изключването на съдружниците Г. С., К. Д., Д. Д. и Д. Д. с решението по т.1, както и до решението на Общото събрание по т.4 поради липса на правен интерес за ищцата от търсената с иска по чл.74 ТЗ защита. Претендира се обезсилване на въззивното решение в описаната част и отмяната му – в останалата част като неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора по конкретното дело правни въпроси.
В срока за отговор на касационната жалба ответницата по касация К. Д. К. изразява становище, че същата е неоснователна и въззивното решение е допустимо, тъй като правният интерес при учредените от закона конститутивни искове не подлежи на доказване, а съдебното решение има действие по отношение на всички – на самото дружество и на всеки от членовете му. Целената с иска по чл.74 ТЗ правна последица от успешното му провеждане е защита на членствените права и контрол за законосъобразност на всички решения на дружеството, свързани с дейността му, насочена към постигане на обща цел, поради което е регламентирано и правото на останалите съдружници да встъпят в исковото производство.
Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно решение на Пловдивския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на ОС Кърджали, с което е уважен иск за отмяна на решенията на ОС на съдружниците в [фирма] от 18.02.2016 г., въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявяването на иска от ищцата, притежаваща качеството на съдружник в ответното дружество към момента на провеждане на процесното Общо събрание, за отмяна на всички взети решения, в това число и за изключването на останалите четирима съдружници, за одобряване предложеното разпределение на дяловете им, за приемане промени в дружествения договор и предприемане на действия по вписването им и упълномощаване на управителя да ипотекира магазини в полза на банката-кредитор.
Прието е за доказано твърдението на ищцата за свикване на процесното ОС в нарушение на процедурата, предвидена в ТЗ. Уговореният начин за свикване на Общото събрание – чрез обявена покана в Търговския регистър е неизпълним, поради което няма пречки свикването да стане с писмена покана, получена от всеки съдружник в съответствие с изискванията на чл.139 ТЗ. В процесния случай връчването е станало чрез телефон.
Въззивният съд е заключил, че са налице твърдените от ищцата нарушения на процедурата по свикване на процесното Общо събрание, опорочаващи взетите решения на 18.02.2016 г.
Въпросът на касатора досежно наличието на правен интерес за ищцата от отмяната на всички решения е получил утвърдителен отговор в съобразителната част на въззивното решение и е обусловил правния извод на съда за допустимост на предявения конститутивен иск. Вторият формулиран в изложението въпрос – относно разграничителния критерий между „Връчване на книжа“ и „връчване на съобщение“ не е обсъждан в решението на Пловдивския апелативен съд.
Доколкото е наведен довод от касатора за недопустимост на част от обжалваното въззивно решение и съществува вероятност за такава, Върховният касационен съд е длъжен да допусне акта до касационен контрол съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК за проверка на процесуалната му допустимост, а преценката за нея ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 69/17 март 2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в.т.д.№ 45/2017 г. по описа на същия съд.
Указва на касатонра [фирма] К. да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасяне на 80 лв. държавна такса по сметка на ВКС в деловодството на Търговска колегия. След представяне на платежния документ делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: