4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
[населено място], 23.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №4281 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №1430 от 28.06.2013г. по т.д. №2769/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е отменено решение №69/03.04.2012г. по гр.д. №240/11г. на Благоевградски окръжен съд и са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], искове за сумата 46 000 лева, представляваща гаранция за добро изпълнение по договор №1 от 01.11.2007г., както и за сумата 3 539 лева, представляваща мораторна лихва за забава на гаранцията за периода от 25.08.2010г. до 27.05.2011г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа,че съдът неправилно е приел за еквивалентни гаранционната отговорност по сключения между страните договор за изграждане на окислителен блок към пречиствателна станция за питейни води и договорната отговорност за добро изпълнение. Поддържа,че след като страните не са уговорили срок за връщане на внесената от изпълнителя гаранция за добро изпълнение, то същата става дължима след покана, ако работата е приета без възражения. Твърди,че в случая възложителят е приел изпълнените по договора СМР и не е доказал в хода на производството наличието на неточно или некачествено изпълнение, което да съставлява основание за задържане на гаранцията.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за същността на договорната отговорност за добро изпълнение и за предпоставките за отпадането на тази отговорност, като този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Цитира следните решения, в които този правен въпрос е намерил противоречиво разрешение – решение №454 от 16.05.2013г. по т.д.№9/2010г. на Бургаски окръжен съд, решение №Т-462/12.10.2010г. по т.д. №3298/2009г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, решение №Т -177/07.04.2010г. по т.д. №1680/2009г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, решение №160 от 28.02.2011г. по т.д. №1914/2010г. на Варненски окръжен съд и др. Твърди, че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като ясното разграничение в същностите на договорната и гаранционната отговорност е от значение за точното прилагане на закона. В молба – уточнение към жалбата от 30.12.2013г. касаторът излага и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване, като посочва нови въпроси, по които поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Тези допълнителни основания не следва да бъдат взети предвид, доколкото са посочени след изтичането на срока за касационно обжалване.
Ответникът [фирма], [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е съществувало правоотношение по договор за строителство, по силата на който изпълнителят е превел по сметка на изпълнителя гаранция за добро изпълнение в размер на 46 000 лева. Приел е, че въпреки изпълнението на възложените с договора СМР, ищецът – изпълнител не е доказал изискуемостта на вземането си за гаранцията за добро изпълнение. Посочил е,че тя гарантира своевременното отстраняване на появили се недостатъци на оборудването и дефекти, възникнали в рамките на гаранционните срокове, между които и гаранционния срок по договора между възложителя и инвеститора МРРБ. Приел е за недоказано изтичането на гаранционните срокове по раздел VІІІ от договора, включително гаранционния срок по договора между възложителя и инвеститора МРРБ, поради което е отхвърлил иска за връщане на гаранцията за добро изпълнение като неоснователен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос за същността на договорната отговорност за добро изпълнение е относим към предмета на спора, доколкото се претендира връщане на дадена гаранция за добро изпълнение по договор за строителство. Условията и сроковете за задържане на гаранцията за добро изпълнение не са нормативно установени, а се уреждат във всеки конкретен договор, като страните са свободни да изберат дали тя гарантира само качеството на изпълнената работа към момента на предаването й или обезпечава и гаранционната й поддръжка. В случая въззивният съд е преценил, че връщане на гаранцията се дължи от възложителя след изтичането на гаранционните срокове по договора №1 от 01.11.2007г, както и на гаранционния срок по договор между възложителя и трето лице – инвеститора МРРБ. Съдът не е излагал доводи за принципна еквивалентност или обусловеност на гаранцията за добро изпълнение, предоставяна обичайно като парична сума или банкова гаранция, от гаранционната отговорност по ЗУТ и НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В мотивите си съдът е обсъдил какво е постигнатото в конкретния договор съгласие между страните относно гаранцията за добро изпълнение, а именно да обезпечава предвиденото в договора задължение на ищеца – изпълнител своевременно да отстранява появили се недостатъци на оборудването и дефекти, възникнали в рамките на гаранционните срокове. Същевременно съдът е взел предвид и клаузата на т.9.5 от договора, съгласно която изпълнителят носи пълна отговорност за изпълнените видове СМР до пълното завършване на обекта и изтичане на гаранционния срок на договора на възложителя и инвеститора МРРБ. Тоест изводът на съда за предназначението на уговорената гаранция да обезпечава гаранционната отговорност на изпълнителя към възложителя, както и отговорността на възложителя към МРРБ като инвеститор на обекта, се основава на тълкуване на клаузите на конкретния договор за изработка, което съдът е извършил в съответствие с критериите на чл.20 от ЗЗД и константната практика на ВКС по приложението на тази разпоредба. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на САС.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1430 от 28.06.2013г. по т.д. №2769/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е отменено решение №69/03.04.2012г. по гр.д. №240/11г. на Благоевградски окръжен съд и са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], искове за сумата 46 000 лева, представляваща гаранция за добро изпълнение по договор №1 от 01.11.2007г., както и за сумата 3 539 лева, представляваща мораторна лихва за забава на гаранцията за периода от 25.08.2010г. до 27.05.2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3