Определение №5 от 42012 по търг. дело №3522/3522 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
Гр.София, 08.01.2015 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3522 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Т. Л. В., [населено място] за отмяна на решение № 178/17.10.12г., постановено по т.д.№ 223/11г. от Плевенския окръжен съд.
Молителят въвежда основанието по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК, като твърди, че против решението е депозирал въззивна жалба с искане да бъде освободен или да се намали дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Първоинстанционният съд не уважил молбата и определил нов едноседмичен срок за внасяне на таксата. В този срок молителят отново поискал освобождаване от държавна такса, на която молба не получил отговор, а съдът издал изпълнителен лист в полза на кредитора. Според молителя с тези действия съдът го лишил от възможността да защити правата си.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че молбата за отмяна е недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. В основанието за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК попадат допуснати от съда процесуални нарушения при разглеждане на спора, приключил с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Евентуалните процесуалните нарушения по администрирането на въззивни и частни жалби не са основание за отмяна на решението по съществото на спора. Неправилните актове на съда по движение на делото не подлежат на отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
В случая молителят не сочи нарушаване на процесуални правила, в резултат на което да е бил лишен от участие в производството по разглеждане на делото. Произнасянето по искане за освобождаване от държавна такса е в правомощията на съда, който преценява имуществото на молителя с оглед на това дали същият е в състояние да заплати дължимите такси. Актът на съда, с който тази молба се оставя без уважение, подлежи на обжалване. При невнасяне на определяната държавна такса въззивната жалба се връща от съда, което разпореждане също може да се атакува по реда на инстанционния контрол. Молителят е обжалвал отказа на бъде освободен от държавна такса, съдът му е определил нов срок за внасяне на таксата, продължил е срока за внасяне на таксата и след този срок е върнал въззивната жалба. Обжалвано е и това разпореждане на съда, но поради неотстраняване на нередовностите на подадената частна жалба, същата е била върната.
По тези съображения подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без разглеждане.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Т. Л. В., [населено място] за отмяна на решение № 178/17.10.12г., постановено по т.д.№ 223/11г. от Плевенския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top