3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№279
Гр.София, 10.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3339 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 380/27.12.2012г., постановено по т.д.№ 347/12г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 225/16.02.2012г. по т.д.№ 945/11г. на Варненския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 69750 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка от 30.05.2008г. по споразумения от 11.09.09г. и споразумение за прихващане от 11.09.09г., за което е издадена фактура № 192/27.07.09г. въз основа на договор за цесия от 30.09.10г. между изпълнителя по договора за изработка [фирма] и [фирма].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между касатора като възложител и [фирма] е сключен договор за изработка, монтаж и остъкляване на окачена фасада, алуминиева дограма и облицовка на етолбонд „автосалон, сервиз, офиси”. Работата е приета от възложителя с двустранно подписани протоколи обр.19, последният от които на 27.07.09г., и е издадена фактура на 28.07.09г. за сумата от 84661.67 лв. Вземането е прехвърлено с договор за цесия от 30.09.10г. на [фирма], като цесията е съобщена на длъжника. Възраженията на длъжника за прихващане с вземания за недостатъци на извършената работа са счетени за неоснователни, предвид приемането на работата без възражения за явните недостатъци, а по отношение на скритите – поради недоказаност и неуведомяване своевременно на изпълнителя за откриването им.
Касаторът поставя въпроса: „Следва ли въззивната инстанция да вземе становище относно мотивите на първоинстанционния съд, ако мотивите на въззивната инстанция се различават от мотивите на първата инстанция, но диспозитивът е един и същ?”. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая, процесуалният въпрос е обвързан с оплакванията в жалбата за неправилност на въззивното решение, и в частност относно приетото от фактическа страна разрешение по възраженията за явни и скрити недостатъци на извършената работа. Отговорът на въведения правен въпрос произтича от разпоредбите на процесуалния закон, предвид и на направеното обсъждане от състава на апелативния съд на заявените и поддържани в производството по делото възражения на страната. От друга страна, по правилата на чл.271 и чл.272 ГПК въззивният съд решава спора по същество, като може да изложи собствени мотиви, както и да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Проведена до край тезата на касатора би означавала при потвърждаване на първоинстанционното решение въззивният съд да е ограничен относно излагането на собствени фактически и правни изводи, което е в противоречие с правомощията му съгласно нормата на чл.269 ГПК. По въпросите за правомощията на въззивния съд е постановено и ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС, като обжалваното решение съответства на практиката на ВКС, поради което въведеният процесуален въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 380/27.12.2012г., постановено по т.д.№ 347/12г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.