3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
Гр.София, 15.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1099 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], Кралство Испания срещу определение № 2067/29.10.14г., постановено по ч.т.д.№ 1257/14г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1584/21.07.14г. по т.д.№ 351/12г. на Пловдивския окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
Касаторът поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано на 13.04.12г. по предявени от частния жалбоподател срещу ответника осъдителни искове за заплащане на възнаграждение за извършени услуги – ремонт на превозни средства в периода от 15.04.10г. до 15.06.10г. С решение от 08.04.13г. на ПОС, вписано на 11.04.13г., по отношение на ответника е открито производство по несъстоятелност. На 13.06.13г. е обявен списъкът на приетите вземания на кредитори, като ищецът – настоящ частен жалбоподател, не е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност. Първоинстанционният съд, разглеждащ спора в исковото производство, е направил запитване, съгласно Регламент /ЕО/ 1346/2000, до съда по несъстоятелността дали чуждестранните кредитори на длъжника са уведомени от синдика за правата им в производството по несъстоятелност, на което е отговорено, че на синдика не са били предоставени търговските книги на длъжника, тъй като такива липсват. Изложени са съображения, че уведомяването на чуждестранните кредитори е мислимо, само ако същите са известни и след изтичане на срока по чл.688, ал.1 ТЗ (на 11.07.13г.) и непредявяване на вземанията, същите са погасени съгласно чл.739, ал.1 ТЗ, поради което е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поставя въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК чрез изброяване на извършените от съда действия, а именно: „приел е само въз основа на недоказани твърдения за синдика, че същият не е знаел за делото, без да ни се даде възможност да представим доказателства в тази насока, а също така и без да се вземат предвид наличните данни по делото, за това, че в ответното дружество има информация за воденото дело, тъй като то е било надлежно конституирано като ответник, получавало е необходимите документи и книжа, които са били надлежно връчвани и следователно не може да се приеме, че не е налице информация за наличие на висящо дело.”
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното определение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в молбата от 16.12.14г. не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора. В случая се въвеждат единствено доводи за неправилност на въззивното определение. Твърдението, че синдикът и дружеството са знаели за образуваното дело не е обвързано с конкретен извод или довод на частния жалбоподател, които да са относими към приетото разрешение, че претендираните от кредитора вземания в исковото производство не са предявени в производството по несъстоятелност на дружеството – ответник.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2067/29.10.14г., постановено по ч.т.д.№ 1257/14г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.