4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
Гр.София, 17.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3512 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1301/20.05.14г., постановено по в.т.д.№ 1918/13г. в частта, с която Софийският апелативен съд е потвърдил решение от 04.02.13г. по т.д.№ 2184/12г. на Софийския градски съд за признаване за установен, на основание чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО по иска на [фирма], [населено място] против [фирма], факта на нарушение – използване при осъществяване на дейността на [фирма] в обект, находящ се в [населено място], Търговски център „С. център”, [улица], ет.1, обект № 160, на идентична и/или сходна на притежаваната от ищеца търговска марка с рег.№ 00007519Y, комбинирана, със словен елемент B. K., защитени цветове червен и оранжев, класове по В. квалификация за образните елементи 080107, 260209, 270510, заявена на 16.04.1998г. със заявка № 98041869N и регистрирана на 19.05.1999г. в класове 35 и 42 (ресторантьорство, услуги, свързани с организиране, вътрешно оформление, оборудване и функциониране на заведения за хранене) на МКСУ с покровителствен срок до 16.04.2018г. и [фирма] е осъдено да преустанови нарушението на изключителните права на [фирма] върху търговска марка с рег.№ 00007519Y, изразяващо се в неправомерно предоставяне от страна на [фирма] на услуги в клас 35 и клас 42 на МКСУ под идентични и сходни знаци.
Касаторът [фирма] поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че ищецът по исковете [фирма] е придобил правата върху търговска марка с рег.№ 00007519Y през 2007г., както и че ответникът – настоящ касатор [фирма] е създал и експлоатира заведение за обществено хранене с наименование „Б. кинг” в МОЛ „С.”, в което предлага продукти, означени със знака „B. king” и поставя знака върху реклами, салфетки и др. Въз основа на заключението на марковата експертиза е установена висока степен на идентичност с притежаваната от ищеца марка, изразяваща се в словния елемент и фигуративните елементи на знака, както и идентичност във фонетично отношение. Процесната марка и знаците, ползвани от ответника, са за идентични услуги, поради което вероятността за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на марката със знака е във висока степен. Изложени са съображения за неоснователност на възражението за ползване на марката въз основа на сключен лицензионен договор от 12.06.2008г. Договорът е сключен между „Б. К. Европа” и [фирма] и представлява франчайзингово споразумение. Правата за ползване на марки на Общността (подробно описани във въззивното решение) са предоставени на „Б. К. Европа” от притежателя на марките на Общността, имащи регистрация и на територия на Република България, „Б. К. К.”, САЩ по споразумение от 22.06.2006г. С договора от 2008г. между„Б. К. Европа” и [фирма] е предоставено ползването на три от търговските марки на „Б. К. К.”, сред които не е марката, регистрирана в Патентно ведомство на Република България под № 00007519Y, както и този договор не е вписан в Държавния регистър или в Регистъра на марките на Общността. С оглед на изискванията по чл.22, ал.6 ЗМГО и аналогичния текст на чл.23 от Регламент /ЕО/ № 207/2009г. условие за пораждане на действието на лицензионния договор спрямо трети лица е вписването му в посочените регистри. По тези съображения е прието, че с действията си ответникът по исковете е осъществил нарушение на правата на маркопритежателя.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В първата част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на неправилност на изводите на състава на апелативния съд относно приетите за установени факти по спора относно придобитите права за използване на марките на „Б. К. К.”. Касаторът възпроизвежда точно фактите, но въз основа на тях изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, като въвежда въпроса: „Има ли право притежателят /лицензополучателят/ на търговска марка, регистрирана в Общността на основание Регламент /ЕО/ № 207/2009г. да използва марка, регистрирана в държава – членка, която е идентична с марката, която е регистрирана в Общността?”. На така поставения въпрос въззивният съд е отговорил в обжалваното решение с оглед на изложените съображения за липса на регистрация на лицензионния договор, включително и според нормите на посочения регламент. Във втората част на изложението към касационната жалба са коментирани съдебните решения, постановени по спорове между „Б. кинг корпорейшън” и [фирма] – заявител на притежаваната от „Б. К. България” марка, прехвърлена последователно от [фирма] на [фирма] и след това от „Ф. патент енд марк офис” на [фирма], в които е било прието, че е налице недобросъвестност на заявителя при регистрацията на марка рег.№ 00052603, предмет на спора, но в която част въззивното решение е влязло в сила. Тези твърдения не са обвързани с друг поставен въпрос. Към изложението на касатора е приложено решение № 470/14.03.14г. по т.д.№ 4103/13г. на Софийския апелативен съд, с което на основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО е прието, че при подаване на 16.04.1998г. на заявка за регистрация в Патентно ведомство на регистрираната марка № 7519Y заявителят [фирма] е действал недобросъвестно. Решението е влязло в сила на 07.04.15г. – определение № 169/07.04.15г. на ВКС по т.д.№ 2249/14г. на ІІ т.о. (служебна справка). Марката, притежавана от ищеца по исковете, подлежи на заличаване от датата на заявката съгласно чл.28, ал.3 ЗМГО. Независимо от това в касационното производство е недопустимо събирането на доказателства, поради което този факт не би могъл да се вземе предвид от съда и да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Последиците от заличаване на марката са уредени в чл.29, ал.4 ЗМГО, като в случая обжалваното въззивно решение влиза в сила след влизане в сила на решението по чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски са претендирани от ответника, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1301/20.05.14г., постановено по в.т.д.№ 1918/13г. в частта, с която Софийският апелативен съд е потвърдил решение от 04.02.13г. по т.д.№ 2184/12г. на Софийския градски съд за признаване за установено на основание чл.76, ал.1, т.1 ЗМГО по иска на [фирма], [населено място] против [фирма] факта на нарушение – използване при осъществяване на дейността на [фирма] в обект, находящ се в [населено място], Търговски център „С. център”, [улица], ет.1, обект № 160, на идентична и/или сходна на притежаваната от ищеца търговска марка с рег.№ 00007519Y, комбинирана, със словен елемент B. K., защитени цветове червен и оранжев, класове по В. квалификация за образните елементи 080107, 260209, 270510, заявена на 16.04.1998г. със заявка № 98041869N и регистрирана на 19.05.1999г. в класове 35 и 42 (ресторантьорство, услуги, свързани с организиране, вътрешно оформление, оборудване и функциониране на заведения за хранене) на МКСУ с покровителствен срок до 16.04.2018г. и [фирма] е осъдено да преустанови изключителните права на [фирма] върху търговска марка с рег.№ 00007519Y, изразяваща се в неправомерно предоставяне от страна на [фирма] на услуги в клас 35 и клас 42 на МКСУ под идентични и сходни знаци, както и в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.