О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 13.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4088 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ищеца С. П. К. срещу решение № 1698 от 14. 03. 2017г. по в. гр. дело № 6865/2016г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение № 2055 от 07.03.2016г. по гр. дело № 51854/2014г. на Софийски районен съд, III ГО, 85 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Ц. Б. М. обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 15 548.85 лева, съставляваща задатък съгласно т.3.1 от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 21.02.2014г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба да окончателното й плащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 610.59 лева – лихва за забава върху главницата за периода 07.05.2014г. до 23.09.2014г.. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице – помагач на страната на ответницата.
Касаторът С. П. К. поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната си жалба навежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1/“Длъжна ли е страната да доказва отрицателен факт, когато има интерес от това?“, като твърди допуснато от въззивния съд противоречие при произнасянето по този въпрос с решение № 394 от 18.05.2010г. по гр. дело № 1584/2009г. на ВКС, III ГО; 2/ „Следва ли по отношение на отрицателен факт да се прилагат общите правила за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса или има някакви особености, които налагат отклонения от тези правила?“; 3/ „Длъжен ли е съдът да изследва действителната воля на страните по договора, съобразно чл. 20 от ЗЗД и може ли да тълкува предварителния договор без да се съобразява с изискванията за добросъвестност?“; 4/ „Необходимо ли е въззивният съд да направи задълбочен анализ на всички приложени доказателства по делото, с оглед твърденията на страните в производството при съобразяване с разпоредбата на чл. 235 от ГПК?“, сочейки противоречие по този въпрос със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, а именно с решение № 331 от 19.05.2010г. по гр. дело № 257/2009г. на ВКС, IV ГО, решение № 65 от 16.07.2010г. по гр. дело № 4216/2008г. на ВКС, IV ГО, решение № 670 от 15.11.2010г. по гр. дело № 695/2009г. на ВКС, IV ГО; 5/ „Допустимо ли е въззивният съд да гради правните си изводи върху несъществуващи и недоказани факти и обстоятелства?“; 6/ „Допустимо ли е при формиране на правните си изводи съдът да игнорира презумпцията за виновност, установена в ЗЗД?“.
Ответницата по касационната жалба /ответница и в производството/ – Ц. Б. М. и третото лице – помагач на страната на ответницата – [фирма], подават писмен отговор, в който излагат становище за отсъствието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване, съответно за неоснователност на касационната жалба. Претендират сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД, с цена на обуславящия иск над 5 000лв., т.е. тя е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот на 21.02.2014г. с посредничеството на третото лице – помагач ЕРА Агенция: [фирма], с което и двете страни са имали договорни отношения; че към датата на сключване на предварителния договор третото лице – помагач е знаело, че процесният имот е съсобствен между ответницата – продавач и двамата й сина; че по силата на предварителния договор продавачката – ответница се е задължила да представи на купувача всички необходими документи за нотариалното изповядване на окончателния договор и да сключи такъв в определен срок, срещу задължение на купувача да заплати договорената продажна цена – капаро в размер на 10 369. 90 лв. в деня на подписване на предварителния договор и остатъкът от 93 293.10 лв. чрез банков кредит след нотариалното изповядване на сделката и че при неизпълнение на договорните задължения на продавача, той дължи връщане на платеното капаро в размер един път и половина, т.е. сумата 15 548.85 лв.. Намерил е също, че по силата на посредническия договор със страните, третото лице – помагач се е задължило в срок от 5 работни дни да извърши дистанционна проверка по електронен път в имотния регистър на Агенция по вписванията за тежести върху процесния имот /т.2.6/ и че това задължение не е изпълнено.
Въззивният съд е приел, че ответницата-продавач е изпълнила своите задължения по предварителния договор, представяйки на ищеца-купувач всички необходими документи за сключването на окончателен договор, като е посочил, че след като се е снабдила с удостоверение за вещни тежести от Агенция по вписванията и е установила, че върху притежаваната от нейния син М. И. М. 1/6 идеална част от процесния недвижим имот е вписана възбрана за задължение по неизплатена издръжка на низходящ, ответницата е потърсила консултация от адвокат за това какво може да бъде направено в тази ситуация, но възбраната е останала невдигната. СГС е заключил, че ответницата не е имала задължение за вдигане на наложената възбрана по предварителния договор, поради което не е налице виновно неизпълнение на договорни задължения от нейна страна, т.е. същата е изправна страна по договора.
СГС е намерил, че ищецът в качеството на купувач се е задължил на 08.04.2014г. да разполага с и да заплати остатъка от продажната цена, без да обвързва това свое задължение с действия на трети лица /кредитираща банка/ или с действия, които следва да извърши продавачът по сделката. Въззивният съд е счел за установено, че по делото не са ангажирани доказателства, че на посочената за сключване на окончателен договор дата ищецът е бил в състояние да изпълни точно и в пълен обем това свое задължение от договора. На следващо място, СГС е посочил, че страните са се задължили да сключат окончателен договор, след като купувачът предостави на продавача писмо-удостоверение от банката, че кредитът е одобрен и плащането на посочената сума ще бъде извършено при изпълнение на посочените условия, а подобно писмо-удостоверение не е представено на продавача от купувача. Поради това въззивният съд е формирал извод, че ищецът не е изправна страна по предварителния договор, тъй като не е бил в готовност да обективира волеизявление за сключването на окончателен договор на посочената в предварителния договор дата – 08.04.2014г.. За неоснователно е намерил твърдението на ищеца, че предпоставка за сключване на окончателния договор и заплащането на цената по него е вдигането на наложената върху имота възбрана, сочейки че няма забрана лице да придобие собственост върху имот, върху част от който има вписана възбрана, както и няма забрана да бъде учредена ипотека върху такъв имот. Подчертал е, че страна по предварителния договор е само ответницата, а върху притежаваната от нея идеална част от процесния имот няма наложена възбрана.
СГС е заключил, че не са били налице законовите предпоставки на чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на предварителния договор от страна на ищеца, чрез изпратената от него и връчена на ответницата на 08.04.2014г. нотариална покана, поради което в полза на ищеца не е възникнало и правото да получи престирания задатък в договорения размер в т.3.1. – 15 548. 85 лева. Според решаващия съд единствената причина, поради която ищецът е развалил процесния предварителен договор е, че продавачката не е вдигнала наложената върху 1/6 идеална част от имота, собственост на нейния син и съсобственик, възбрана, което обстоятелство не съставлява виновно неизпълнение на договорно задължение, тъй като няма законова забрана да се придобива възбранен имот, а и възбраната е върху чужда идеална част /на съсобственика й син/, а не върху собствената й идеална част, с която тя е имала право да се разпорежда с окончателния договор за продажба.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора горепосочен материалноправен въпрос за приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите с оглед действителната обща воля на страните, е обуславящ за решаващите правни изводи на въззивния съд, т.е. по него е осъществено общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Той е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната безпротиворечива практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК: решение № 502 от 26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ІV г.о.; решение № 546 от 23.07.2010г. по гр. д. № 856/2009г. на ІV г.о.; решение № 504 от 26.07.2010г. по гр. д. № 420/2009г. на ІV г.о.; решение № 220 от 31. 07. 2014г. по гр. д. № 6126/2013г. на ІV г.о.; решение № 134 от 25. 06. 2014г. по гр. д. № 6886/2013г. на ІІІ г.о.; решение № 430 от 20. 01. 2015г. по гр. д. № 1673/2014г. на ІV г.о. и много др.. Според последната при спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.
Софийски градски съд не е процедирал по горепосочения начин, извеждайки своите правни изводи за поетите от всяка от страните договорни задължения по процесния предварителен договор, вкл. задълженията за плащане на задатък, които от своя страна са обусловили изводите за изправността на ответницата и неизправността на ищеца като съконтрахенти по този договор, като така е постановил своето решение в противоречие с разрешенията на горепосочения материалноправен въпрос в задължителната практика на ВКС, цитирана по – горе. Следователно по този въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Останалите въпроси на касатора не осъществяват общото основание за допускане на касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са формулирани по абстрактен начин, при който не може да бъде направен извод да са обусловили крайния изход на конкретното дело.
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по горепосочения материалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1698 от 14. 03. 2017г. по в. гр. дело № 6865/2016г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав.
УКАЗВА на касатора – ответник в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 324 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ