3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
Гр.София, 16.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2912 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] срещу решение № 1345/27.06.14г., постановено по гр.д.№ 4742/13г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 6874/16.10.13г. по гр.д.№ 9666/12г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на С. И. С., [населено място], общ. Д. сумата от 42000 лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Й. Г., с който същата е живяла на съпружески начала, ведно със законната лихва от 29.05.09г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответницата С. И. С., [населено място], общ. Д. оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените от застрахования вреди при ПТП, настъпило на 29.05.09г. ПТП, в резултат на което е починало лицето Й. Д. Г.. Изложени са съображения, че ищцата по иска – настоящ ответник по жалбата, е живяла заедно с пострадалия на семейни начала от 2006г. и са имали общо дете. При определяне на размера на обезщетението съдът е отчел претърпените болки и страдания – тежкото преживяване на загубата, както и съпричиняването на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Решаващият състав се е позовал на ППВС № 4/61г. и след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че пострадалият и ищцата са живели заедно. Работата на пострадалия през определен период от време в друго населено място не е преценена като установяване на фактическа раздяла, а съществувалите недоразумения са определени за нормална житейска ситуация.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и за правото на обезщетение за неимуществени вреди на лице, което в момента на настъпване на ПТП не е живяло във фактическо съжителство с пострадалия или не е било в добри отношения с него, както и следва ли това съжителство да е трайно и продължително и лицата да са живели в разбирателство и уважение, а също и общи въпроси – какъв е смисълът на понятието „продължително и трайно съжителство”, за характеризиращите го белези и за момента на извършваната от съда преценка за съществуването му.
По въпросите, касаещи правото на обезщетение за неимуществени вреди на лице, което е било във фактическо съжителство с пострадалия, е налице задължителна за съдилищата практика. В ППВС № 4/61г., ППВС № 5/69г. и ППВС № 2/84г. са дадени разрешения относно установяването на фактическа семейна съпружеска връзка, характеризиращите я белези и за правото на обезщетение за неимуществени вреди. Наличието на продължително и трайно фактическо съжителство е въпрос на преценка на фактите и обстоятелствата за всеки конкретен случай, поради което не се налага тълкуване на посочените от касатора обстоятелства – трайно и продължително съжителство, разбирателство, уважение и добри отношения. Съдът по същество приема за установени релевантните за спора факти, като изводите му се основават на обсъждане на ангажираните от страните доказателства. Евентуалните грешки на съда, които обуславят необоснованост на въззивния акт не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК и не са основание за допускане на касационно обжалване. В обжалваното въззивно решение съставът на апелативния съд е направил задълбочен коментар на събраните по делото доказателства и е приложил разрешенията в задължителната практика на ВКС. По тези съображения не е обосновано приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, посочената практика изключва основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както и дадените разяснения в приетите ППВС не подлежат на тълкуване, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Право на разноски за производството има ответницата, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1345/27.06.14г., постановено по гр.д.№ 4742/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.