3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
Гр.София, 09.12.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 491 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. С. Н., [населено място] и ЗД [фирма], [населено място] срещу решение № 2004/04.11.13г., постановено по в.гр.д.№ 2138/13г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 1729/11.03.13г. по гр.д.№ 2310/12г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният от С. С. Н. срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 5000 лв. до 10000 лв. и е потвърдено решението в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарятпо съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на настъпили при ПТП травматични увреждания. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел болките и страданията на пострадалата, вида и характера на уврежданията – лека черепно мозъчна травма, контузия на главата, сътресение на мозъка, както и продължителността и интензитета на болките, при които оздравителният период е приключил за 20 дни.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По касационната жалба на С. Н..
Според касатора материалноправният въпрос от значение за делото е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и отчитането на релевантните за спора факти при прилагане на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя или срещу Гаранционния фонд се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното уреждане или единствено поради настъпила смърт на пострадалото лице и съществуващата роднинска връзка с лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По касационна жалба на ЗД [фирма].
Касаторът е формулирал въпроси относно това дали „правилно се прилага задължителната практика на върховните съдилища и справедлив ли е присъденият размер на обезщетението”, „кога се приема за доказан отпределен факт в гражданския процес”, „може ли да се приеме наличие на застрахователно правоотношение, без да изследвани посочените в т.3 и т.4 на ТР № 7/78 въпроси. Всички тези въпроси са принципни и отговорите им биха представлявали доктринерна разработка. За допускането на касационното обжалване касаторът следва да посочи въпрос от материалното или процесуалното право, разрешението по който да е обуславящо за изводите на въззивния съд в обжалваното решение. Този въпрос е ограничен от относимите за отговорността факти и обстоятелства, както и от въведените в процеса твърдения и възражения на страните.
В този смисъл въведените от касатора въпроси са по същество оплаквания за неправилност на въззивния акт. Евентуалните грешки при формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав биха представлявали необоснованост на решението, но същите не подлежат на преценка в производството по допускане на касационното обжалване, след като не са обвързани с доводи за произнасяне по конкретен материално правен или процесуален въпрос по тълкуване или прилагане на правна норма.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2004/04.11.13г., постановено по в.гр.д.№ 2138/13г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.