О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№435
[населено място], 21.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1681 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма], Гърция, действащо чрез клона си „А. Банка – клон България” частна жалба срещу определение №603/25.02.2015г. по т.д. №689/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е оставена без уважение молба на дружеството за замяна със залог в пари на допуснатите обезпечения на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.307 от ТЗ за изменение на сключен между страните договор за кредит №412/02.03.2007г.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като се излагат съображения, че същото е незаконосъобразно и постановено при противоречиви и неправилни изводи на съдебния състав. Частният жалбоподател поддържа, че изводът за неоценимост на предявения иск е в противоречие с определение по ч.т.д.№2532/2013г., с което САС е определил цената на иска и с което е прието, че обект на търсената с иска защита са имуществени права на ищеца в размер на дължимата наказателна лихва за забава за период от две години, възлизаща на 189 173, 80 лева. Твърди,че дори да би се приело,че предявеният по делото иск по чл.307 от ТЗ не е оценим в пари, обезпечаването му със залог в пари, вместо чрез спиране на изпълнението, отново би било допустимо и подходящо.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място], я оспорва по съображения в писмен отговор и моли да бъде потвърдено атакуваното с нея определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Производството по т. д. № 689/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав е образувано по въззивна жалба на [фирма] срещу решение от 11.08.2014г. по т.д. №1317/2009г. на СГС, ТО, VІ-1 състав, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма], Гърция, действащо чрез клона си „А. Банка – клон България” иск с правно основание чл.307 от ТЗ за изменение на сключен между страните договор за кредит №412/02.03.2007г.
С определение от 02.08.2010г. по ч.гр.д. № 1130/2010г., състав на Софийски апелативен съд е допуснал обезпечение на предявения иск по чл.307 от ТЗ чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп. дело №20107880400109 на ЧСИ М. К., рег. № 788 на КЧСИ и по изп. дело №20107020400259 на ЧСИ Г. Ц.”.
За да постанови обжалваното определение, с което е отказана замяна на допуснатите обезпечения чрез залог на сумата 189 173, 80 лева, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предвидените в чл.398 ал.2 от ГПК предпоставки, тъй като с допуснатите обезпечителни мерки не е обезпечен оценим в пари иск.
Обжалваното определение е правилно.
Замяна на допуснатата обезпечителна мярка по оценим в пари иск е допустима винаги, когато ответникът учреди в полза на ищеца залог в пари или ценни книжа съобразно чл.180 и чл.181 от ЗЗД. В този случай ищецът няма интерес от допуснатата обезпечителна мярка, тъй като учреденият залог му дава право на предпочтително удовлетворяване. В конкретния случай разпоредбата на чл 398 ал.2 от ГПК е неприложима. С предявяването на иска по чл.307 от ТЗ, се цели постигане на правна промяна в съществуващото между страните правоотношение по договор за кредит №412/02.03.2007г., като се удължи гратисният срок за изплащане на главниците. Уважаването на иска би довело до намаляване на дължимите от ищеца наказателни лихва за забава за период от 24 месеца, изчислена върху подлежащите на връщане суми за същия период. Поради това с влязло в сила определение от 05.07.2013г. по ч.т.д.№2532/2013г на САС е определена цена на предявения иск, като е прието,че материалният интерес за страната в случай на уважаване на иска се изразява в освобождаването й от наказателна лихва за забава за период от още 24 месеца, която в случая възлиза на 189 173,80 лева. Освен размера на дължимите лихви за забава, продължителността на гратисния период се отразява и на преценката за наличие на предпоставките за предсрочна изискуемост на целия кредит. Именно вземането за цялото задължение по договора за кредит между страните, а не само за наказателните лихви за посочения от ищеца период, са предмет на спрените изпълнителни производства, образувани въз основа на заповеди за незабавно изпълнение. Поради това и не е налице съответствие между учредения от молителя залог в пари и размера на задължението по спрените изпълнителни производства.
По този съображения целеният с иска по чл.307 от ТЗ правен резултат в конкретния случай не може да бъде съизмерен с точно определена парична сума, поради което не може да намери приложение разпоредбата на 398 ал.2 от ГПК. Разпоредбата на чл.398 ал.2 от ГПК изисква наличието на точно съответствие между размера на исковата претенция и размера на залога в пари или ценни книжа, а такова в случая не може да бъде преценено.
Поради изложеното, като е отказал да замени обезпечението по съображения за отсъствие на предпоставки от кръга на визираните в чл.398 ал.2 от ГПК Софийски апелативен съд се е произнесъл в съответствие със закона и определението му следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №603/25.02.2015г. по т.д. №689/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.