4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
[населено място], 07.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2333 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение № 163 от 17.03.2014г. по т.д. №1226/2013г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №280 от 20.07.2012г. по т.д. №211/2011г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], против [фирма] иск по чл.82 от ЗЗД във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в общ размер на 37 606 лева, от които сумата 25 306 лева, представляваща обезщетение за пропуснатите ползи в резултат на неизпълнението на продавача за предаване на владението на недвижим имот – магазин със застроена площ от 150 кв.м., построен в имот пл. №927, намиращ се в [населено място], [улица], за периода от 06.07.1998г. до 06.07.2001г. и сумата от 12 300 лева, представляваща претърпяна загуба – изплащане на неустойка по споразумение от 02.05.1998г. за съвместна търговска дейност, сключено между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място]. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по иска за обезщетение без да е определен периодът на претенцията, а въззивният съд вместо да обезсили първоинстанционното решение, го е потвърдил. Наред с това касаторът поддържа,че с молба от 14.12.2011г. депозирана пред първоинстанционния съд, след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС на РБ, ищецът е поискал изменение на основанието и на размера на иска, като същевременно за първи път е уточнил периода на претенцията. Посочва, че първоинстанционният съд с изрично определение от 15.02.2012г. не е допуснал изменение на предявения иск, съответно е останал неуточнен и периодът на иска, като съдът го е разгледал на първоначално заявеното основание – пропуснати ползи от неполучени наеми от имота. Въпреки това въззивният съд разгледал заявената с молбата от 14.12.2011г. претенция за обезщетение за пропуснати ползи вследствие неосъществена в процесния имот съвместна търговска дейност с трето лице. Наред с това твърди,че постановеното въззивно решение е необосновано, тъй като не почива на събраните по делото доказателства и установените факти.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът сочи, че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора следните материално правни въпроси: 1.Разпоредби на предварителния договор, които не са възпроизведени или изрично отменени или изменени с окончателния договор, продължават ли действието си и пораждат ли права и задължения между страните след сключването на окончателния договор?; 2.Допустимо ли е съсобствената вещ да се ползва само от единия от съсобствениците, като той извлича плодовете от нея? Посочва, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №210 от 02.05.2012г. по гр.д.№ 884/2011г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, а за втория въпрос твърди, че е решаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение №1458 от 15.12.2008г. по гр.д.№ 623/2008г. на ВКС, V г.о.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Счита за неоснователно твърдението на касатора, че обжалваното решение е недопустимо. Също твърди, че не са налице посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК, тъй като първият от формулираните правни въпроси е от значение само за правилността на обжалвания съдебен акт, а вторият не е бил разглеждан от съда и не е от значение за изхода на делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост на постановеното от Пловдивски апелативен съд въззивно решение, налагат касационната инстанция да извърши преценка дали е налице вероятна недопустимост на въззивния акт. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. При тази проверка касационната инстанция не е обвързана от доводите на касационния жалбоподател, с които в случая е обосновано поддържаното основание за касиране по чл. 281 т. 2 от ГПК, нито от относимите към това основание правни въпроси от изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №163 от 17.03.2014г. по т.д. №1226/2013г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], да внесе държавна такса в размер на 752,12 лева /седемстотин и петдесет и два лева и дванадесет стотинки/ по сметка на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представят платежен документ по делото. При неизпълнение на указанията, касационното производство по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Първо търговско отделение при ВКС за насрочване за открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.