Решение №1577 от по нак. дело №1315/1315 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1577

София, 15.12.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №728/2011 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба А. “П. и.” – София, против въззивно решение№41/28.02.2011 г. по гр.д.№55/2012 г. по описа на Ямболския окръжен съд, ІV граждански състав.
С въззивното решение окръжният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като представения по делото договор между председателя на УС на а. – касационен жалбоподател, и м. на р. р. и б. не представлява договор за възлагане на управлението на предприятието, а има характерна трудов договор, за което са изложени подробни мотиви, договорите за възлагане на управление се сключват с ръководители на предприятия, които развиват стопанска дейност, респективно търговски дружества. Въз основа на това съдът е стигнал до решаващ извод, че основанието по чл.328, ал.2 КТ е неприложимо по отношение на организации с идеална цел, както спрямо централната или местна администрация, органите на местно самоуправление и др., какъвто е процесния случай. За този си извод въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл.19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че при постановяване на решението си въззивната инстанция се е произнесла по материалноправния въпрос относно кръга на приложение на института на договора за управление и дали е налице приложимост в сферата на държавната администрация. Като основание за допускане на обжалваното решение се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация С. С. П., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответницата по касация тях намира следното:
Налице е въззивно решение, по което обжалваемия интерес е неоценяем, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок. По твърдяния от касационния жалбоподател материалноправен въпрос съдът намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №41/28.02.2011 г. по гр.д.№55/2012 г. по описа на Ямболския окръжен съд, ІV граждански състав.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top