5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
София, 27.03. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1285/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№91587/13.9.2012 г., от адвокати И. К. и В. П. – процесуални представители на ответника по исковата молба С. Е. А. от [населено място], против въззивно решение №5053/09.7.2012 г. по гр.д.№5432/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Г въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 01.11.2011 г. по гр.д.№13860/2010 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 27 състав, и ответникът С. Е. А. е осъден да заплати на ищеца Х. Н. К. на основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата 9896,50 лева по договор за заем, сключен между страните на 17.4.2007 г., както и сумата 3771,86 лева – лихва за забава върху главницата, за периода от 17.6.2007 г. до 24.3.2010 г.
Въззивната инстанция е приела, че предвид реалния характер на договора за заем за потребление, представената по делото разписка доказва съгласието между страните за сключване на договор за заем и фактическото предаване на сумата, като тази разписка легитимира ищеца като кредитор по договора. Посочено е, че ответникът А. не оспорва автентичността на разписката, като той носи доказателствената тежест относно оборване верността на отразеното в разписката, респективно правоунищожаващо възражение – заплаха, която опорочава волеизявлението му. Посочено е, че освен поисканите свидетелски показания, които попадат в забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК други доказателства не са ангажирани. Въз основа на това въззивната инстанция е стигнала до краен извод за основателност на предявената претенция по чл.240, ал.1 ЗЗД. Предвид основателността на главния иск е прието, че е основателен и акцесорният иск за лихва за забава.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационният жалбоподател твърди, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, от които зависи изходът от спора като неправилно е прието, че “Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл.240, ал.1 ЗЗД, представената по делото разписка доказва съгласието между страните за сключване на договор за заем и фактическото предаване на сумата… Представената по делото разписка легитимира ищеца и като кредитор по договора за заем.” Твърди се също така, че в рамките на съществените процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл съдът, е и този за тежестта на доказване, като е игнорирано процесуалното правило на чл.154, ал.1 ГПК, като е прехвърлена доказателствената тежест върху ответника по един изцяло недоказан от ищеца иск. Сочи се, че обжалваното решение изцяло противоречи на практиката на ВКС по чл.240, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 154, ал.1 ГПК.
Представят се решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК, които са в противоречие с приетото от въззивната инстанция по обжалваното дело.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Х. Н. К., посредством процесулания си представител – адв. Г. П. – С., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че е поставен материалноправен въпрос свеждащ се до това “Дали представената по делото разписка доказва съгласието между страните за сключване на договор за заем и фактическото предаване на сумата по него ?”. Поради това обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Вторият от поставените въпроси, а именно относно “този за тежестта на доказване” и, че е “игнорирано процесуалното правило на чл.154, ал.1 ГПК, като се прехвърля върху ответника тежестта на доказване по един изцяло недоказан от ищеца иск” е формулиран бланкетно представлява навеждане на касационно оплакване с процесуалноправна проблематика. Поради това този въпрос не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и въззивното решение по него не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На касационния жалбоподател следва да се укаже да представи в седмичен срок от получаване на настоящото определение документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 274 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5053/09.7.2012 г. по гр.д.№5432/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, по касационна жалба, вх.№91597/13.9.2012 г., подадена от адвокати И. К. и В. П. – процесуални представители на ответника по исковата молба С. Е. А. от [населено място], по материалноправния въпрос “Дали представената по делото разписка доказва съгласието между страните за сключване на договор за заем и фактическото предаване на сумата по него ?”, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №5053/09.7.2012 г. по гр.д.№5432/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, по касационна жалба, вх.№91597/13.9.2012 г., подадена от адвокати И. К. и В. П. – процесуални представители на ответника по исковата молба С. Е. А. от [населено място], по въпроса относно “този за тежестта на доказване” и, че е “игнорирано процесуалното правило на чл.154, ал.1 ГПК, като се прехвърля върху ответника тежестта на доказване по един изцяло недоказан от ищеца иск”.
УКАЗВА на касационния жалбоподател С. Е. А. от [населено място], чрез процесуалните му представители – адвокати И. К. и В. П. – съдебен адрес: [населено място], [улица], вх., ет., ап., в седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи документ да внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 274/двеста седемдесет и четири/ лева. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА -ДОКЛАДЧИК:
Считам, че обжалваното решение не следва да бъде допускано изцяло до касационно обжалване. Формулировката: “С атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, от които пряко зависи изходът на делото. Решаващият състав неправилно е приел, че “Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл.240, ал.1 ЗЗД, представената по делото разписка доказва съгласието между страните за сключване на договор за заем и фактическо предаване на сумата.. Представената по делото разписка легитимира ищеца и като кредитор по договора за заем.”, не отговора на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същото не следва да се квалифицира и като касационно оплакване, а представлява само цитиране на извод на СГС. Поради това и с оглед приетото с цитираното тълкувателно решение “Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея”, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично.
Противното означава да се поощрява липсата на формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК в мнозинството случаи, пет години след влизането в сила на ГПК/2007 г./.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: