Решение №408 от 20.9.2018 по нак. дело №315/315 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 408
гр. София, 20.09.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести август две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2984 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. В. К. против определение №196/26.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 129/2018 г. от състав на Апелативен съд – П..
Ответникът оспорва жалбата, с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът е приел, че молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е основателна, отменил е определението на окръжния съд и е постановил ново, с което е присъдил на молителя сумата от 6023 лева, представляващи разликата до приетите от него за основателни, с оглед приетата сума от 8 000 лева, която се дължи като разноски на страната, молител в производството по чл.248, ал.1 ГПК.
Съдът е приел, че съгласно чл. 78,ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.Тъй като прекратяването е по причина извън неговото поведение,той може да поиска присъждането на разноски,респективно да представи доказателства за направените. Прието е, че ответникът е поискал да му се присъдят направените такива,като към този момент,преди провеждане на открито съдебно заседание, не е бил длъжен да представя доказателства,че са направени. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимите разноски-1977лв., като е посочил, че за нормален такъв съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото следва да се приеме размер от 8 000лв.
В изложението на касационните основания се твърди, че твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Сочи се правен въпрос, при предявен частично иск, как следва да се определи размера на адвокатското възнаграждение – по цената на предявения иск или по размера на цялото, но непредявено вземане.
Съставът на ВКС приема, че въпросът е относим, като касационното обжалване следва да се допусне.
По отговора на правния въпрос, съставът на ВКС приема следното:
Цената на иска е размера на предявения частичен иск, като размера на цялото вземане, посочено от ищеца, не се отразява на цената на иска, като в тази насока не е относим към последиците, които ГПК придава на цената на иска – подсъдност, държавна такса, обжалваемост и др., в т.ч. и на определянето на разноските, свързани с цената на предявения иск. Последните се определят въз основа на предявения като частичен иск и посочената цена на иска, независимо от целия размер на посоченото от ищеца вземане.
В случая, ищецът е предявил иск за сумата от общо 32 751, 36 лева, като определеното от първоинстанционния съд възнаграждение, с оглед възражението на ответната страна в производството по чл.248 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 12 000 лева, е определено правилно и съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ. С оглед прекратяването на производството по делото поради оттеглянето на иска, действително извършените процесуални действия от пълномощника на ответника не са относими към определянето на размера на адвокатското възнаграждение, но този извод не променя горните изводи относно прекомерността му.
Предвид изложеното, определението следва да се отмени, като молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съставът на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №196/26.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 129/2018 г. от състав на Апелативен съд – П..
ОТМЕНЯ определение №196/26.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 129/2018 г. от състав на Апелативен съд – П., като вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, като неоснователна.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top