О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 311
гр. София, 13.05.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 19 април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1088/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Министерство на труда и социалната политика/МТСП/ на РБ срещу решение №1415/15.06.2012 г. на САС по т.д. № 2342/11, с което е отменено решението на СГС, VІ-1 с-в, постановено по гр.д. №1881/2007 г. и вместо него е постановено отхвърляне на иска на касатора против [фирма]-София и Държавата чрез Министъра на финансите с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на апорт в капитала на Ин. об.”АД-София от страна на Държавата на недвижим имот: Г – образна двуетажна масивна сграда – корпус В, находяща се в [населено място], кв.3, парцел І ,ЖК”Д.”, ул. „172”№11.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1т.3 ГПК.
От страна на ответниците по касационната жалба в писмените отговори се излага становище за липсата на основанията за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с иск за обявяване нищожността на основание чл.26 ал.1 ЗЗД на апорт извършен през 1999 г. , в противоречие със закона, т.е. в нарушение на императивна правна норма- чл.7 от ЗДС /в ред. съм 2000 г./ , доколкото негов предмет е имот- публична държавна собственост. Ищецът МТСП основава легитимацията си по иска на правото си на ползване предоставено му по силата на Решение № 371 от 29.10.1991 година на Министерския съвет, с което е утвърден списък на държавния сграден фонд в [населено място] предоставен за ползване от министерства и други ведомства, в който списък фигурира и процесният имот под № 78 като предоставен за ползване на М. и МФ. Според решаващия въззивен състав това Р. по своето съдържание няма конститутивен ефект, доколкото има за предмет само утвърждаване на посочения списък. Освен това, цитираното Р. № 371 от 29.10.1991 година се предхожда от предходно Р. №141/1981 и Заповед Р-22/1982 за предоставяне на имота за стопанисване от МФ при запазено право на ползване , но по наемно правоотношение и от други ведомства. Липсват основания да се приеме, че е налице възникнало право на съвместно ползване и от двете министерства на основание НДИ /отм./. Ето защо, с оглед изложеното и при официалната удостоверителна сила на А. №2161/18.04.1994 г., в който е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление единствено на Информационно-изчислителен център на МФ , липсва основание да се приеме, че ищецът МТСП се легитимира за носител на твърдяното в исковата молба като възникнало в негова полза право на ползване и стопанисване върху процесния имот, което води и до липсата на материалноправна легитимация и правен интерес от воденето на иска за нищожност на разпоредително действие с имота.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора въпрос: Съгласно правната уредбата в Наредбата за държавните имоти / отм. 1996 г./ възниква ли право на ползване и стопанисване в полза на министерство въз основа на Р., с което се утвърждава списък на държавните имоти за предоставяне за ползване от министерства и други ведомства.
В случая така формулираният правен въпрос се явява обуславящ изхода на спора, тъй като именно въз основа на отговора му въззивният съд е обосновал решаващата си воля.
Налице е соченото от касатора основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК -въпросите да се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Тази предпоставка се отнася до случаите, в които се налага тълкувателна дейност, т.е. при липсата на съдебна практика по съответния правен въпрос, с оглед точното прилагане на закона и правилното решаване на конкретния правен спор.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1415/15.06.2012 г. , постановено по т.д. № 2342/11 на САС.
Министерство на труда и социалната политика/МТСП/ на РБ като касатор е освободен от държавна такса съгласно чл. 84, т.1 ГПК.
Да се докладва за насрочване открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.