3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№417
Гр.София, 07.05.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 554 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 06.02.2012г., постановено по гр.д.№ 486/11г. от Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 412/06.06.2011г. по гр.д.№ 3153/10г. на Шуменския районен съд за осъждане на касатора да заплати на И. Д. Д., [населено място] сумата от 14610.51 лв. застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от възникнал на 17.12.2009г. пожар и сумата от 924.69 лв. – мораторни лихви.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за причинени имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие – пожар на недвижимо имущество. Възражението за застрахователя за освобождаване от отговорност е счетено за неоснователно, тъй като обезщетение не се дължи съгласно общите условия на договора и закона само при умишлен палеж, причинен от застрахования или от свързани с него или ползващи се от застраховката лица. Решаващият състав е счел за недоказано осъществяването на посочените факти предвид липсата на влязла в сила в присъда, както и съобразно със заключението на пожаро-техническата експертиза.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според касатора значимите за делото материалноправни и процесуални въпроси са за отговорността на застрахователя при недоказаност на настъпило застрахователно събитие и недоказаност на вредите, изразяващи се в унищожено имущество.
Това заявление на касатора не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не изисква тълкуване на правна норма, а възприемане на твърденията му, свързани с довода за освобождаване от отговорност за обезщетяване на вредите от настъпил пожар на застрахованото имущество. По делото не е било установено пожарът да е вследствие на умишлени действия на застрахования или на ползващо се от застраховката лице, поради което въззивния съд е приел, че е настъпило събитие, покрито от застрахователния риск. Поставеният въпрос и заявената теза почиват изцяло на разбирането на касатора, че съдът следва да възприеме неговия довод, че при недоказаност на причината за пожара, то застрахователят не отговаря за причинените вреди, независимо от уговорките в общите условия на договора и разпоредбата на чл.211 КЗ. По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по представения списък в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 06.02.2012г., постановено по гр.д.№ 486/11г. от Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на И. Д. Д., съдебен адрес: [населено място], [улица] сумата от 400 лв. /Четиристотин лв./ – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.