3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№231
Гр.София,13.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 329 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н, [населено място] срещу решение № 292/05.12.2011г., постановено по т.д.№ 637/11г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 38/19.07.11г. по т.д.№ 30/11г. на Силистренския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 31836 лв. – стойност на извършена, но незаплатена дейност по клинични пътеки за месец декември 2010г., ведно със законната лихва от 28.01.2011г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че НЗОК е уведомила болницата – ищец за определения й делегиран бюджет за месец декември 2010г. едва на 10.12.2010г., като няма определени бюджети за годината, както за второто, третото и четвъртото тримесечие. Решаващият състав се е позовал на чл.4 от Закона за държавния бюджет на Н, към който препраща договорът между страните, според който Н определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите, разпределени по месеци, а Р. определят задължителните стойности на делегираните бюджети за стойностите на болничната медицинска помощ към договорите с изпълнителите и ги разпределят за всеки изпълнител по тримесечия. Прието, че неизпълнението на задълженията на Р.-С. не е основание да бъде отказано заплащане на болницата на направените извънлимитни разходи по клинични пътеки, както и че Н. съвет на Н е взел решение на 25.03.2011г. извършената надлимитна дейност от лечебните заведения да бъде заплатена от предвидените средства в Закона за бюджета на Н за 2011г.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не изисква тълкуване на правна норма, а възприемане на твърденията на касатора, че заплащането на извършената дейност е ограничено от възложения бюджет без да е от значение моментът на определянето му. От друга страна, в касационната жалба и в изложението не са наведени конкретни оплаквания и по чл.281, т.3 ГПК. В случая, въззивният съд е уважил иска и съобразявайки и приетото решение на Надзорния съвет на Н за заплащане на надлимитната дейност.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. Касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 292/05.12.2011г., постановено по т.д.№ 637/11г. от Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Н, [населено място], [улица], чрез Р., [населено място], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 800 лв. /Осемстотин лв./ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.