О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.163
Гр.София, 14.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1774/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. И. Д. Срещу въззивно решение на Плевенския окръжен съд по гр.д.№ 314/2016 г., постановено на 19 май 2016 г., с което е потвърдено решение на Никополския районен съд по гр.д.№ 180/2015 г. в допълнената му част с решение № 9 от 22 януари 2016 г. в производство по чл.250 ГПК за отхвърляне на иск по чл.58 ЗК, предявен от Ц. Д., за отмяна на Решение на УС на ЗК „Единство – 94“ [населено място] махала, [община], от 15 май 2015 г., с което са приети за членове на ответната кооперация лицата С. Т. К., А. К. К., Е. П. Н., В. П. Л., Л. И. Л., К. А. Б. и О. К. Д.. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, с което е потвърдено допълнителното решение на Никополския районен съд, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му
2
като неправилно. В изложение по чл.284 ал.3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК. Изложението и касационната жалба не съдържат формулиран правен въпрос, значим за изхода на спора.
Ответникът по касация – ЗК „Единство 94“ [населено място] махала, изразява становище, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Съищцата Д. В. С. не е взела становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, предвид данните по делото и доводите на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу въззивно решение на Плевенския окръжен съд и се явява процесуално допустима.
За да постанови решение по съществото на спора, въззивната инстанция е приела, че е сезирана с жалба на ответната кооперация ЗК „Единство 94“ [населено място] махала, срещу постановеното допълнително решение от Никополския РС от 22 януари 2016 г., оттеглена с изявление на процесуалния представител на въззивника в открито съдебно заседание на 12 май 2016 г. и с жалба от 29.10.2015 г. на Ц. И. Д. срещу допълненото решение № 135 от 7.10.2015 г., постановено по искове за отмяна на решение на Общото събрание от 16 май 2015 г. и на утвърденото с него решение на Управителния съвет на земеделската кооперация от 15 май 2015 г. за приемане на нови членове. Производството по въззивната жалба на кооперацията е прекратено поради оттеглянето й с определение от 12 май 2016 г., а въззивната жалба на ищеца Ц. И. Д., подадена срещу решението на Никополския районен съд от 7 октомври 2015 г. в частта, в която не е отменено решението на управителния съвет на кооперацията за приемането на 7 от 69-те нови членове, е разгледана като молба за допълването му по указание на Плевенския окръжен съд по реда на чл.250 ГПК. Постановеното от първоинстанционния съд допълнително решение не е обжалвано от ищеца Ц. Д., който в становище от 6 април 2016 г., подадено чрез процесуалния му представител адвокат М. П. в срока за отговор на единствената въззивна жалба на ЗК „Единство 94“ заявява, че се присъединява към изложеното в жалбата на насрещната страна. Становището не съдържа реквизитите на насрещна въззивна жалба по чл.263 ал.2 ГПК. Поради десезиране на защитния орган чрез оттеглянето на подадената срещу допълнителното решение въззивна жалба в съответствие с предвидената в чл.264 ал.1 ГПК възможност съществува
3
вероятност за нарушение на диспозитивното начало в процеса и недопустимост на обжалваното решение. Служебното задължение на съда да следи за съблюдаване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения, се разпростира и във фазата по чл.288 ГПК на касационното производство съгласно ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол в стадия на селектиране на жалбата, а преценката за допустимостта му ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 231 от 19 май 2016 г. по въззивно гр.д.№ 314/2016 . на Плевенския окръжен съд.
Указва на касатора Ц. И. Д. да представи в едноседмичен срок от съобщението документ за внасяне на 25 лева държавна такса по сметката на ВКС в деловодството на съда.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: