3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260
гр. София,20.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1017 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение №762 от 14.05.2012г. по гр.д. № 130/2012г. на Софийски апелативен съд, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за осъждане на касатора да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ по предявен частичен иск сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху тази сума, считано от 16.05.2007г. до окончателното плащане, както и разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основана на допълнителната предпоставка чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът, Г. П., [населено място], счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност – се позовава и на неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице валидно застрахователно правоотношение и виновно поведение от страна на водача на увреждащото МПС, установено въз основа на приетото в първата инстанция неоспорено заключение на А.. Взети са предвид и неопроверганите констатации в заключението на медицинската експертиза, според които претърпяната от ищеца мозъчна травма е била утежнена с развитие на хроничен субдурален хематом, последиците от която са се проявили два месеца по – късно и в резултат на което, на ищеца е извършена по спешност животоспасяваща мозъчна операция с трепанация на черепа и евакуация на хематомното образувание. Решаващият състав е възприел направения от вещото лице извод за наличие на пряка причинна връзка между процесното ПТП и получената черепно-мозъчна травма и след като е съобразил вида, интензитета, обема и продължителността на причинените неимуществени вреди, е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно критерия за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение въззивният съд в противоречие с цитирана практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, в нарушение на чл.235, ал.2 ГПК не се е произнесъл по направените от застрахователя възражения във въззивната жалба за съпричиняване по чл.53 ЗЗД, за недоказаност на застрахователния риск и интерес и за неправилното приложение на чл.182, ал.2 ГПК /отм./. Поддържа се, че постановеното решение противоречи и на т.3 и т.4 от Постановление на Пленума на ВС №7/1978, тъй като без да са представени доказателства за наличие на валиден договор, сключен от лице със застрахователен интерес и платена премия по него, съдът приема, че такъв е породил действие и е ангажирал отговорността на застрахователя.
Видно от очертаното по-горе съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в него се прави смесване на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Нарушението на съдопроизводствените правила, проявяващо се в необсъждане на направени от страната възражения, е основание за касиране на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК и е относимо за правилността на акта, поради което може да бъде взето предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. То не може да бъде разглеждано в производството по чл.288 ГПК, тъй като не се явява основание по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Основанията за селектиране на касационната жалба са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и тъй като въпросът е от значение за правилността на обжалвания акт, той не може да обуслови допускането на касационния контрол.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, обусловил уважаването на предявения срещу него иск по чл.266, ал.1 КЗ. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, се съдържат единствено оплаквания за извършени от апелативния съд процесуални нарушения.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 762 от 14.05.2012г. по гр.д. № 130/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.