3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1136
гр. София, 13.10.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4297 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Й. П. против решение № 2609/11.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 3037/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба Е. В. Г. оспорва касационната жалба, а останалите ответници по същата не взимат становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответника Р. А. Х. е дъщеря на ищцата по делото. В началото на 2007г. Този ответник започнал да уговаря ищцата, последната да й прехвърли чрез дарение правото си на собственост върху жилището й в [населено място], [улица], област В., за да може ответника да изтегли от банката кредит. Твърдяла, че без прехвърлянето банката нямало да й даде заема. На 05.04.2007г. пред нотариус, ищцата й дарила собствения си недвижим имот, придобит чрез дарение, а именно: 2/3 (две трети) идеални части от ПЪРВИЯ ЕТАЖ от жилище, находящо се в [населено място], област В., [улица], състоящо се от три стаи, кухненска ниша, тоалет баня, коридор с вътрешна стълба и изба, заедно с 210.00 (двеста и десет) квадратни метра идеални части от ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, цялото с площ от 630.00 (шестстотин и тридесет) квадратни метра по предходен документ за собственост и с площ от 658.00 (шестстотин петдесет и осем) квадратни метра по скица, представляващо УПИ *-*** () по действащия план, съответстващ на парцел ** -**,** () по стар план, в кв.17 (седемнадесети) по плана на [населено място], [община], при граници на целия имот: УПИ **-*** (), УПИ ***-*** , УПИ ****-*** , УПИ **-*** () и път. Запазила си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на дарявания недвижим имот. Дарението и запазеното право на ползване са обективирани в НА №***/05.04.200*г., том *, рег.№ ****/200*г., н.д. №170/200*г.
След сделката, ответницата обяснила на ищцата, че все още не можела да получи заема, защото върху имота имало учредено право на ползване и ищцата трябвало да се откаже от същото. С нотариална декларация от 03.05.2007г. пред Нотариус О. С. ищцата се отказала от запазеното си право на ползване върху имота (№ ***, том *, per. №*****/200*г.на Службата по вписванията – [населено място]).
Излагайки горната фактическа обстановка, въззивния съд е изложил като правни изводи следното: „При тази фактическа обстановка, не може да бъде направен друг извод, различен от този, посочен в обжалваното решение – не налице е престъпно обстоятелство , което обстоятелство е от значение за гражданско правоотношение .С оглед на тези съображения, предявеният иск за установяване на цитираното престъпно обстоятелство, се явява неоснователен. До същия правен извод е достигнал и първоинстанционния съд.”
С въззивната жалба, въззивника е навел доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като е твърдял, че следва да има произнасяне от съда по субективния елемент на деянието, посочено в исковата молба, обекта на измамата, обективната страна на деянието, субекта на престъплението измама по чл.209 НК, доводи за необоснованост на решението, предвид липсата на обсъждане на част от събраните по делото доказателства.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи, да определи предмета на спора и относимите към него факти, като обсъди събраните в тази насока доказателства от страните. Сочи се противоречие на процедирането в тази насока от страна на въззивния съд със задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV гр.отд., решение № 422/03.06.2010 г. по гр.д.№ 805/2009 г. на І гр.отд. и решение № 324/22.04.2010 г. на ІV гр.отд. по гр.д.№ 1413/2009 г., като последното се сочи във връзка с препращането на въззивния съд към мотивите на първоинстанционния, без да изложи собствени правни изводи по наведените с въззивната жалба доводи.
С цитираните решения е прието, че при всички случаи въззивния съд следва да изложи собствени мотиви по доводите и възраженията на въззивника, като се произнесе в тази насока по предмета на спора във въззивното производство, като наличието на противоречие на процедирането от страна на въззивния съд с цитираната задължителна съдебна практика води до наличие и на касационното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване следва да се допусне. К. е освободена от заплащане на държавна такса.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2609/11.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 3037/2013 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.